Една от най-интересните ранно християнски църкви в България е открита в местността Джанавара (Джанавар-тепе) край град Варна. Тя е проучвана през 1915 и 1919 г. от Х. Шкорпил и К. Шкорпил с помощта на младия тогава архитект Ал. Рашенов. Поради смъртта през 1923 г. на Х. Шкорпил, който е бил основната фигура при тези разкопки, тя е останала непубликувана.
Сградата има уникален за българските земи план. Тя е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и е имала атриум с колонада. Дължината й е 31 метра, а ширината - 28 метра, с дебелина на стените на наоса 2,5 метра. Градена е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Към ъглите на наоса от изток и запад са добавени по две симетрични помещения. Източните са правоъгълни, а западните почти квадратни. Дебелината на стените им е също твърде голяма - 1,9 метра.