Ние сме едно съзнание ❤ Абсолютно всяко око вижда през моето око, както аз виждам през всички очи. Всяко раждане и всяка смърт винаги съм аз, защото аз съм ти и ти си аз. Всяка клонка, всеки вятър е мое творение, защото аз съм ти и ти си аз. Всяка милувка топла е мое творение, защото аз съм ти и ти си аз. Всяка война и убийство са мое творение, защото аз съм ти и ти си аз. Всяка любов и раздяла е моя, защото аз съм ти и ти си аз. Но най-много обичам да се прераждам в различни съзнания, защото ти си аз, а аз съм ти.

Интересно ми е да продължавам да си комуникирам с Вашето предаване, макар и задочно. И то защото се занимавате с фундаментални неща. Райчев сигурно е един от най-добре осмислящите религиозното атеист или агностик. не знам как се самопределя. "Доброто е слабо!" В слабостта ми е силата! Любовта е най- голямата слабост, сила и едновременно с това свобода на човека. Тя за това и винаги е лична. Абстрактната любов е кошмар. Бог е любов. Райското време е любовно просто време, даже не е имало и време все още. Човек не познава добро и зло. Човекът паднал, а заедно с него и светът и станал сложен - познал добро и зло, появила се съвест, сделка със злото, а възникнало и време. Но любовта не отпада Където човек паднал. Христос отива да го спасява, самия той "пада" в човешки образ и може би наистина той е най-големия радикал. Но не говори за добро и зло, а говори за любов защото само тя може да спасява. Аз съм Бог, Аз съм любов, мога да ви спася. Ние го разпъваме обхванати от добро и зло. Той слиза до най-долу и побеждава чрез любовта. Той разбива , ада, доброто и злото. Т.е. Вечността (където е просто и любовно, но личностно, а не абстрактно) показва властта си над времената. За това май най-общо говорят християните и на това се надяват. По парадокс черно бялото е необходимо, но е необходимо само на света, на сложното, добро-зло , на времената. Добрите обикновено са неофитите от опит за творческо малцинство по Тойнби, те имат сила и са неопетнени, но не винаги успяват ако не им стигнат творческите сили или се подхлъзнат стъпвайки на опашката на злото. А ако се подхлъзнат те само мислят, че са добро - всъщност са се опитали да настъпят опашката - тогава доброто им е абстрактно, не е слабо(лично- любовно), а силово.Това е касапницата и животът на света. Привилегированата гледна точка на мъдреците е тази на оцеляването. Разумна, цинична, оспорвана и от двете други. Тя също е част от времената. И не зависи от нея до кога ще трае. А само доколкото има сили да помирява. Та освен трите времена има и вечност - Добро/дар, зло/цел, мъдрост/оцеляване и любов/живот вечен. Пак се поувлякох! Поздравления за предаването!

@I_amYOUandYOUareME

5 ай бұрын

Благодаря за интересните мисли, които изложихте, които много уважавам, но ми дадоха повод да си позволя да участвам в беседата. Много се извинявам, ако ви звуча некоректно! Можем ли да разберем какво е любовта без присъствието на омразата? Ако Христос не беше мразен от всички, които го разпнаха, днес нямаше да има кой да го обича. Когато любим ближния и някой го нарани, може би ще изпитаме омраза към агресора. Ако не практикуваме любов, няма да съществува агресия. Отмъщаваме заради любовта, силната любов съдържа голям потенциал за омраза.

@norahris9422

3 ай бұрын

Поздравления за коментара!

Като родител видях, че спрямо детето описвах нещата като добри и лоши спрямо това дали са опасни или не за него. Улицата е опасна (лоша), тротоарът е добър. Ножът е лош.

Много хубав епизод! Въпрос: мислите ли, че "Западът” постепенно навлиза в по-нелицемерен период, тъй като открито започва да мисли и действа според противопоставянето "ние-те" (приятел-враг по Карл Шмит; либерално-демократичния свят срещу Путин и т.н.), или доколкото го свежда до морални категории - "добро-зло", остава в лицемерна позиция?

Познанието на ругото /чуждото/ е съществен елеMент от саMопознанието. От друга страна другото е тази заключена стая /по Юнг/, в която складираMе собствения си боклук, т.е. това, което в саMите нас ни плаши, което не искаMе да признаеM за себе си и прехвърляMe на другите, с което те стават чужди.

Малко разсъждения във връзка с това разсъждение тука, както аз го разбрах: "Готов съм аз да се самоубия, но не и тебе да те убия - защото моята цел не е това." Черно-бялото започва и от двете страни на сивото което ни свързва помежду ни. Всеки излиза със сивото си - и тогава при нападение от другия ние се дърпаме назад и влизаме в черно-бялото, където взимаме решение за крайности. И започваме да защитаваме крайното си. И пак ти мене ще убиеш - но, аз тебе няма да те убия, или те убивам, но ти оставаш жив поради стечение на обстоятелства. А, аз съм разрушена кула цял живот - защото знам че съм те убил, но ти живееш и се богатееш без аз да знам. - и накрая келаво поколение от тебе, защото не си бил с бога, а с лошотията си към другият, който е искал да те убие. Лошото няма мотивация - то, иска само да руши и нищо повече. Доброто е мотивирано - да се случи най-накрая всичко добре накрая за всички и всичко. И те са в борба непрекъснато - лошото и доброто. За това все още всички сме живи и тука чатиме в Интернета. Ядрената война? Само един човек натиска копчето - не 1000 човека. Доброто е от един Бог? - само Той може да натисне бутона за неземното пространство, за да ти донесе Неговият свят на теб. В страхът си човек реагира по различни начини. "Катерене по планините". Едните искат да са важни пред себеподобните. Другите защитават себе си. - Останалите оправдават ......... Да станеш пророк за собственото си тяло и емоционално си състояние. И от там говориш за човешкото естество в себе си. Ако и другите правеха това - сигурно щяхме да имаме съвпадение в теорийте си за Бога. - планината е Една там Има много хоро преминали тази планина, но естествено не са на показ, защото лошото иска да го притежава за да владее, а не иска само да пробва, за да не е подвластно под тази природна стихия. Своето си го култивираш цял живот, за да може то да живее и без твоето мнение. Светът е такъв какъвто е. Ако го научаваш само на бяло и черно - ти го обричаш на смърт. - но, ако се грижиш само за него - а, другото да си взима неговите решения - тогава то може да придобие това чувство за самосъхранение и така продължава без точно определение, но с усещане за спрямо-зависи. А, не в крайности. Крайностите са когато има други крайни без да мислят за това всичко. Не искат.

Много студената и много горещата вода са непотребни и за да ги ползваме трябва да ги смесим и налучкаме температурата която ни устройва. Колко излишно е да обсъждаме кое е по -полезно, абсолютното студено или абсолютното топло

Свободата винаги е "в",в йерархичната структура на видимото и невидимо битие начело с Бога,всичко останало е анархизъм,свободия....затова така наречените атеисти изключително много се затрудняват да обяснят думата свобода...впрочем едно 80 процента от хората не знаят какво е това.В момента в който човек се определи като атеист и отрече на пръв поглед противоречивия термин "йерархична свобода в Бога",той вече е в полето на свободията и губи ориентир що е добро,що е зло...какво е това свободен избор....!!??

Буда е бил прав, че истрината е в средния път. Само дето Будалата не е средния път. Христос е средния път. Третия път между крайностите на една лъжа и контракрайностите на друга лъжа. Обратното на една лъжа не е истина, а обикновено е друга лъжа.

@Gnevnikbg

5 ай бұрын

Том не е черен, а е сив и бял, джери не е бял, а кафяв, вие далтонист ли сте?!