Силјановска со културна дипломатија ги затоплува односите во Бугарија

Ойын-сауық

Follow Sitel Televizija on...
• WEB: sitel.com.mk/
• FB: / sitelmk
• IG: / sitel.tv
• Tw: / siteltv
• TT: / sitel.televizija
© & ℗ Sitel Televizija All Rights Reserved

Пікірлер: 81

  • @HejTi-iq9wf
    @HejTi-iq9wf11 күн бұрын

    🇧🇬❤🇲🇰 Ljubov

  • @dayanbalevski4446

    @dayanbalevski4446

    10 күн бұрын

    Смешно. Няма любов, има игра и интриги.

  • @goranvelkovski951

    @goranvelkovski951

    10 күн бұрын

    Преку Тасета

  • @toserose4288

    @toserose4288

    9 күн бұрын

    За љубов потребни се двајца. Бугарите не не сакаат.Имаат договор со грците да не снема. Како се лутеше радев што претседателката кажа Македонија.Па Бугарија немаше спор со името.Сами се издаваат.

  • @dayanbalevski4446

    @dayanbalevski4446

    9 күн бұрын

    @@toserose4288 ние не сакаме македонисти и анти-Българи... вие не сте Антички народ, вие сте Българи и говорите Български диалект, и Гоце Делчев и много други преродбеници са Българи. Докато лъжите и ширите пропаганда, няма любов от България!

  • @user-ke7ht9ys9o

    @user-ke7ht9ys9o

    9 күн бұрын

    ​@@toserose4288 Nikoi ne saka da ve "sneme"! V dr.sosedni zemi nema spomenizi na bulg.ist.likove opisani s dr.nazionalnost! Problemot go kaza g-n Zaev:"s opitot da se promeni I izvitoperi zelata nasha istoria, s prevzemaneto na svetska, balk.i tuga istoria kako nasha I bez vodene na griza za kako to vlijae kai sosedite...."

  • @DacLMK
    @DacLMK14 күн бұрын

    Е вака се прави за да ни се затлопат односите, а не без крај да се удираме у гради кој бил Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михајлов и други историски личности. Брево председателке. Културно Македонија и Бугарија треба да бидат блиски и почесто да си разменуваме кулутури.

  • @user-ed4cd6ko9r

    @user-ed4cd6ko9r

    14 күн бұрын

    Они ясно що са били, сами си напишали, нема ние сега да им кажуваме какви били. Иначе за Силяновска, "много мило", след месеци, а и години плюене по България.

  • @user-ed4cd6ko9r

    @user-ed4cd6ko9r

    14 күн бұрын

    Они ясно що са били, сами си напишали, нема ние сега да им кажуваме какви били. Иначе за Силяновска, "много мило", след месеци, а и години плюене по България.

  • @bulgariantimes

    @bulgariantimes

    14 күн бұрын

    Е па за Георги Делчев е ясно ... за историата се е ясно - бугари са они... то е ясна работа. Сега не е ясно какви са денешните северни македонци ..... българи или србизирани българи, наречени македонци ... то е големата приказна сега, нема друга. Ама отговорат на то прашане е ясен -----БЪЛГАРИ СА

  • @DacLMK

    @DacLMK

    14 күн бұрын

    @@bulgariantimes Фала што ми кажа дека си човек кој не заслужува понатамошна реакција, и што ја мрази Македонија.

  • @DacLMK

    @DacLMK

    14 күн бұрын

    @@user-ed4cd6ko9r Можда плукале по Бугарија (дел заслужено, дел не). Но јас лично се надевам дека вакви ѓестови ќе бидат почести, и пополека да го птикне Македонскиот народ дека не сите бугари се националисти што сакаат Македонија да ја снема. Плус јас све се радувам кога ќе се тргне внимание од токсичата Српска турбо-фолк култура што владее во Македонија.

  • @user-gj1xl4wo5x
    @user-gj1xl4wo5x10 күн бұрын

    Odnosi, odnosi,pa tja si e ziva bugarka od Macedonia!😮🎉

  • @tatjanavelkova5814

    @tatjanavelkova5814

    9 күн бұрын

    GORDANA SILJANOVSKA DAVKOVA E MAKEDONKA ! ! !

  • @g.tsvetkova
    @g.tsvetkova10 күн бұрын

    Кръвта вода не става, нооооооооооооооооо пустото ЕГО е много голямо!!!

  • @GadzzTremoss

    @GadzzTremoss

    10 күн бұрын

    Вашето его е големо. Гоце се борел во МРО македонска револуционерна организација. Ако тие луѓе биле толку големи Бугари Оти не ја крстиле БРО или ВБРО наместо ВМРО.Тоа што учел училиште во Бугарија не го прави Бугарин. Он учел и во Солунска гимназија , треба ли Грцитр да речат дека е и Грк? Каде Гоце спомнува слободна Бугарија и бугарски народ?И тоа се поставува како услов за да влеземе во ЕУ. Сеа размисли на кого егото му е големо.

  • @martinanchevski7191

    @martinanchevski7191

    10 күн бұрын

    како е можно 2024 години после христа уште да постои македонското прашање? Ако сме ние Волгари (дојдени од Волга) зарем немаше многу одамна да бидеме дел од Бугарската држава? Ние да не дојдовме со хелихоптери на територијава во 1945, според Волгарската ваша нереална теза. Така да прифатете ја вистината дека има Македонци, Македонска држава, Македонски јазик, Македонска култура, па да почнеме да мислиме како економски да ги издигнеме 2те држави и да постигнеме европски плати и европски стандард, не да водиме инат и да се занимаваме со минатото. Нема никакво таканаречено его, но само достоинство и самопочит која е изборена и заслужена низ вековна борба со многу жртви и страдање на македноскиот народ.

  • @g.tsvetkova

    @g.tsvetkova

    10 күн бұрын

    @@martinanchevski7191 По начина и езика на изказа личи, че си обладан до несвяст от македонизма и антибългарска омраза!!! Българският историк проф. Божидар Димитров казва: "ИМА ДОКУМЕНТИ - ИМА ИСТОРИЯ"!!!!!!!!!!!!!!!!! А титовите историчари казват: " НЕМАМ ДОКАЗ - АЛИ ТВРДИМ"!!!!!!!!!!!!!!!!! "Проф." Михайлович дори нарича българските учени „гладни волци“ и смята, че на българите трябва да се отворят „крвави рани“ заради позицията им. И това е така, защото, ако българската наука борави с планини от факти и документи, с данни от извори на терен, с данни от проучвания, в Република Северна Македония са издигнали в култ една по-скоро сръбска максима, която гласи: „Немам докази, али тврдим!“. И на тази база много безогледно се манипулират българските книгите от Средновековието, през Възраждането, та до ден днешен. Но вече има и северномакедонски учени, историчари, дори и професори, които признават кражбата и фалшифицирането на българската история, както и че на територията през 1945 г е измислена нова държава с българско население. Председателот на Македонско-бугарската мешовита комисија за историски и образовни прашања Драги Ѓоргиев от Струмица си признава как македонската нација е изградена со историски фалсификати facebook.com/watch/?v=1044194132690860 Македонистки признаниjа: Мирослав Грчев - Македонската држава и нација се измислени во Југославија kzread.info/dash/bejne/o3uO05WQdNDapqw.html Министър на РСМ признава: За Христо Татарчев и Андон Кьосето няма македонци, има българи kzread.info/dash/bejne/mpZso6OgYsuqeLQ.html Српски историчар: Македонците се измислени во 1945 година kzread.info/dash/bejne/e2WdlpeYnrC3mJM.html Милан Протич: Македонската нација е вештачка/Македонската нация е изкуствена Macedonians are an artificial nation, Dr Milan St. Protic kzread.info/dash/bejne/oJqf2ZiGZ9HOiaQ.html

  • @g.tsvetkova

    @g.tsvetkova

    10 күн бұрын

    @@martinanchevski7191 Да! Прав си като поставяш въпроса: "как е възможно македонският въпрос да съществува 2024 години след Христа?", защото македонците както и македонската държава са изчезнали преди 2100 години, след смъртта на Александър Македонски. Ноооооооооооо, от 1944 година до ден днешен стои въпроса за появаването, съществуването и яростната подкрепа от БЮРМ, Северна Македония и Горданосиляновската територия Македония на сръбската националистическа идеология МАКЕДОНИЗЪМ!!!!!!!!!! Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската. През 1960 г. в Скопие македонският историк д-р Климент Джамбазовски за първи път разкрива, че сръбският дипломат Стоян Новакович е бащата на македонизма. Дотогава научната общественост по света не подозира, че има документи разкриващи подробно целите и смисъла на македонизма. Благодарение на Джамбазовски става ясно, че основоположник на идеологията на македонизма е Стоян Новакович - сръбски политик от втората половина на XIX и началото на ХХ век. „Бидејќи бугарството, како што сите знаат“, пишува Новаковиќ, „има длабоки корени во Македонија, мислам дека е речиси невозможно да нè потресе само српската идеја против неа“. Оваа идеја, се плашам, нема да може сама да ја истисне бугарската и затоа на српската идеја ќе и треба некој сојузник кој е цврсто против бугарството и содржи елементи кои можат да го привлечат народот и чувствата на луѓето, одвојувајќи го од бугарското. Овој сојузник го гледам во македонизмот...“

  • @g.tsvetkova

    @g.tsvetkova

    10 күн бұрын

    @@martinanchevski7191 Не е българска теза, а е самата историческа истина че област Македония е населявана от българи, и че е била българска част в Османската империя: Затова и проф.Божидар Димитров заявява: "Има документи - има история" И тя е БЪЛГАРСКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност и доказващи, че област Македония е българска. Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в *Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: *Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: **Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1869. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка - Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция - Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.

Келесі