Призив на децата към родителите:
Когато бяхме малки вие, тате и мамо прилежно ни учехте да подреждаме и да чистим в къщи. Но ние си спомняме и друго: когато бяхме на палатки на морета. Мръсотия, всичко разхвърляно, вечер край огъня всички се въргаляхме в мръсотията и дълги часове лежахме и заспивахме там в прахта. Но си спомняме че точно в тази мръсотия вие бяхте най-щастливи, защото бяхте истински - без маски, свободни, безгрижни и естествени като част от природата цялата тази мръсотия в която безгрижно си лежахме всички и вие също. И точно тези чувства на безгрижност и щастие са запечатани дълбоко в нас. Така че не ни мърморете и не ни поставяйте условия, че ще ни обичате само когато сме си изчистили и оправили стаите! Ние сме видяли една друг истина за безусловната любов и още не сме я забравили, защото сме деца. :) ))) Защо сега също както тогава не ни позволяваш да си живеем безгрижно и щастливо тате? Защото имаш твърде много грижи и искаш и ние да имаме много грижи като теб. Та, ние сме още деца и даже сме твоите деца. Ние искаме да НЕ ни товариш с грижи, нали казваш че ни обичаш!?! Ние искаме да ни обичаш безусловно такива каквито сме, каквото и "лошо" да направим, ти да ни приемаш такива каквито сме. Забравил си тате за безусловната любов. Тате спомни си когато беше дете, как обичаше твоите мама и тати. Каквото и "лошо" да направеха твоите мама и тати, ти им се сърдеше за малко и после пак се връщаше към безусловната си любов за тях. Ние искаме само да си спомниш за тази безусловна любов, която е в сърцето ти и сега. И да ни обичаш безусловно. Защото ние твоите деца искаме да сме свободни и щастливи!!! Ние знаем, че вие ще си спомните за безусловната любов, защото вие искате да сме щастливи деца с безгрижно детство.