Продължавай имаш потенциал Ванка супер си ! Журналистката има нужда от такива хора, като теб! Позитивен, комуникативен, любопитен, отворен към света, широко скроен си!

@podtherapy

11 күн бұрын

❤️

Завършила съм СУ - бакалавър и магистър, специалности около химия с отличие - работя по специалностите в Германия и хартийката е от голямо значение тук, и е определяща за заплатата и кариерното развитие. Придобих голям житейски опит като студент - месечен бюджет, сметки, наеми, дисциплина, спазване на срокове и т.н. Но в университета се очаква от теб да имаш инициатива, не е като в училище да получаваш всичко на готово, имаш очакване, че ще те научат на кой знае какво, а те само те насочват, от теб зависи всичко. Отиваш в библиотеката, завързваш контакти с преподаватели, работиш с тях като "извънкласна дейност" и тогава са интересните неща.. на лекцията не се научава много и разбирам защо нямаш желание. За мен е добра инвестиция да отидеш на coaching, за да разбереш какво искаш да правиш и къде искаш да бъдеш след няколко години, вместо да си губиш времето и да записваш тук и там, проба-грешка. Избери си професии, които са ти интересни, прочети обяви за работа, не само в БГ, но и в чужбина, виж какво образование искат, умения, какво се очаква да правиш и какви ще са ти задълженията.. малко разследване, нали си журналист 😄. Родителите също трябва да ти помогнат сам да избереш, а не да ти казват запиши това и онова, защото този и онзи са записали. Моите родители ми помогнаха да отида на отворени врати, подготвихме въпроси и т.н, за да взема информирано решение какво ще правя с живота си, нищо че бях на 19-20 години. Като им казах, че съм избрала химия и пребледняха.. но бях достатъчно информирана да знам, че ще трябва труд и постоянство и няма да е лесна работа. Въпросът е супер клише на интервю за работа, но къде се виждаш след 5-10 години е определящ за твоето кариерно развитие, както и като личност.. замисли се 😊 Справи се чудесно и без Тонка, чакам с нетърпение за новите подкасти 🤗🤗

@jaklinnenkova2066

5 күн бұрын

възхищавам се на такива хора като теб! Браво!

Иване, много добре ти тече мисълта, искрен си и ми харесва колко леко и спонтанно се изразяваш! Продължавай!

@podtherapy

11 күн бұрын

Благодаря ❤️

Като човек, минал през всички степени на образование и вече преподавател в Софийски Университет, съм напълно съгласна, че в този университет са поне 30 години назад. Освен това, преподават хора, които не искат това да правят, но са им предложили и те са приели, защото не са могли да откажат. Същото е положението и с администрацията. Да си преподавател е призвание и трябва да ти идва отвътре. Същото е и с това да запишеш висше образование. Защото 90% от хората работят работа, която не им харесва и не им носи дори и финансова сигурност, но не могат да се откажат, защото "какво ще кажат моите близки". Тук идваме и до темата със стереотипите. Не може да пракъснеш, защото е срамно, не може да напуснеш работа, защото какво ще си кажат семейството ти, близките ти, приятелите ти. Животът е твърде кратък да правим неща, които не ни харесвсат и да робуваме на хора, които не може да понасяме. Образователната система трябва да се промени изцяло. За съжаление, хартийката от университета все още значи много. Въпреки, че един документ от изкаран курс може да носи по-голяма стойност. Разбирането за това, че който има висше образование е кадърен и едва ли не може всичко, също трябва да се промени. Защото има масово хора, които имат образование, но са некадърни и една смислена дума не могат да кажат. Може ли да пирам сестра ти Никол учи, защото това иска и има някакъв план за близките 5 години, или просто защото така е прието във вашето семейство? Аз, като човек, който има сестра близначка и по-голяма сестра, малко или много, съм притисната от сравняване помежду ни. "Ето виж, сестра ти е архитект. Ти защо не си като нея?". Исках да уча ядрена техника и енергетика в ТУ, не искам да съм като нея. Това, че някой е успешен в професията, която практикува или му се отдава това, което учи, и сме кръвни роднини, не значи че и на мен това ще ми се отдава. Моят съвет е да намериш това, което те кефи и да не спираш да оптиваш различни неща, докато не го намериш. Успех!

Реших и аз да напиша коментар,защото определено имам какво да кажа по темата.С приятеля ми сме почти от 4 години заедно,като в началото на връзката ни родителите ми бяха много против него,защото той е от село и не беше записал висше.Аз,като доста голям инат и убедена,че го обичам(не съм съжалила никога за това,че съм с него), дълго време спорих с нашите и им натяквах,че той е оправен.Той завърши професионална гимназия и излезе като готвач,но дядо ми например всеки път като го види не спира да му мели на главата как трябвало поне задочно да запише някъде.Поне нашите вече го обикнаха страшно много и видяха той колко много се труди, и че кулинарията е неговото бъдеще.А аз,вече 3ти курс в университета,не съм все още сигурна дали това,което записах е за мен...Така че не за всяка професия ти е нужна дипломата.И това,че нямаш висше далеч не те прави по-малко от другите,които имат.Аз съм горда с приятеля ми,защото виждам с колко хъс и желание готви всеки път.💁🏼‍♀️Няма логика да записва нещо,само и само да се каже,че има висше.Аз като завърша дори не се знае дали ще работя по професията си.Ей на такива хора като приятеля ми се възхищавам,нищо не може да ги бутне и знаят какво искат от живота.😊

Много добре се справяш и сам. Относно висшето образование и като възпитаничка на УНСС, и то в по-добрите му времена, мога да кажа, че имаше абсолютно ненужни предмети и много суха материя без практика. Всичко, което научих в професията е след това. Проблемът е, че всички работодатели искат хартийката. Аз все пак учих задочно и работех, така че не бяха съвсем загубени години

Ванка, страхотен си! Изгледах клипа с удоволствие. Продължавай в същия дух!

Сложих палче още преди да гледам. Ей така, за подкрепа :)

@podtherapy

10 күн бұрын

Мерси 😊

Много се радвам, че направи подкаст по тази тема, защото съм първа година на уни и честно казано не е лесно. Постоянно си мислиш това за мен ли е или не. Пожелавам ти успех и вярвам, че всичко ще е наред❤

KZread имаше нужда от теб! Свеж, автентичен, увлекателен!

Бакалавъеската ми степен е в СУ, а сега уча магистратура в НБУ. Разликата е космическа. Специалноститта д една и съща. Това, което ме научиха за 4 години в СУ е една стотна от това, което получих в НБУ за първите три месеца! Рботя като учителка за 1500лв. 10хиляди за магистър са ми адски много, но знанията, които получавам са наистина много и бих казала, че си заслужават. Пожелавам ти да избуташ бакалавър и да запишеш магистър за нещо интересно в НБУ и да се вдъхновиш, както аз сега! ❤

Супер ти се получава! Продължавай в същия дух! 😊

Супер си Ванка ❤ чакам следващите видеа с нетърпение 👏🏼

Браво Ванка! По-добре ти е като си сам!❤

Прав си Ванка, в Софийския университет са в 19и век, аз също исках връзки с обществеността, записах Книгоиздаване и беше трагедия… никаква връзка с реалността. Няма никаква връзка между 12 клас и кандидатстване… трябвят лекции, срещи, подготовка, за да можеш да избереш реално каквото ще искаш да учиш. Вече никой не пита какъв бакалавър имаш, а какви умения имаш…колко години опит, висшето образование вече не е толкова важно, само за родителите уви.

@gummyxboy

10 күн бұрын

Книгоиздаване в България? Това е някакъв тотално измислен филм!

Топ си и като си сам! Само така! 🌞

Супер як подкаст! Нямаме търпение за следващия, Ванка! 🤍

Страхотно се справяш!❤️ Чакам с нетърпение следващия епизод!😍

Евала, мн се кефа на теб, радвам се че остана да водиш канала. ❤

@achileamillefolium2158

11 күн бұрын

Записвай някаква специалност избутвай го и това е. Колкото и да се отказваш няма да намериш свестен университет. Аз завърших Лесотехнически със страхотна група благодарение на хората в нея успяхме всички заедно да завършим сплотени срещу преподавателите. Няма как с комуняги да се разбереш брат,просто професорите са на по 100 години със стари разбирания. Всеки университет се руши както горе долу цялата държава, те болниците пропадат ти университетите гледаш😂

Супер си Ванка!Продължавай❤😁

Това е разликата между училището и университета в поднасянето на информация и знания.В училище ти дават всичко наготово, а университета трябва да те кара сам да се образоваш. П.п.: Прекъснах в 4 курс,защото намерих призванието си.Нищо общо със специалноста ми.

Христос Воскрсе мило дете ❤

Супер радвам се че има ново видео

Хайде Ванка,честито,радвам се за новото видео, успех в начинанието, и от време на време взимаи НОА при теб,поздрави

@podtherapy

10 күн бұрын

Мерси 😊

Ванка, първа стъпка е да разбереш какво би искал да работиш и в каква сфера се виждаш за в бъдеще - посети кариерен консултант, помисли си какво ще ти бъде интересно и ще ти носи удоволствие. И след това вече се насочи към избиране на университет, курс или работа на по-ниска позиция.

Браво знам много добре ти се получава продължавай все така (пс аз съм на твоето мнение за образованието )❤❤

Здравей! 1. За почти всичко съм съгласна с теб, НО образованието никога не е загуба на време. Не знаеш кога какво ще ти се случи занапред в живота и накъде ще се завърти съдбата ти. Това, че си никой без диплома, наистина са остарели схващания, но човек, който не знае какво иска от живота (което е съвсем нормално), е по-добре да започне от някъде. Съгласна съм, че за някои професии не е нужно висше, но във вашата сфера би било чудесно допълнение. Довърши си журналистиката, колкото и да ти се струва ненужно в момента - един ден ще си благодарен на себе си, а още повече, че вашите изяви все пак имат такава насоченост. Във всяка една специалност има дисциплини, които не разбираме защо са там, но трябва да гледаме мащабно на нещата. 2. Това за разликата в университетите - според мен образованието в световен мащаб вече е на много ниско ниво, за съжаление. Искам да кажа, че масово хората са неграмотни и неможещи по ред причини, независимо от това къде и какво са учили (с изключения разбира се). Аз лично в момента завършвам една специалност в частен университет и друга в държавен. Двата университета нямат нищо общо помежду си, освен факта, че който иска да учи - учи и се развива, а който е там само за диплома ще си я получи, независимо от това колко е некадърен. Познавам много хора от СУ и там положението е общо взето такова. Други в чужбина споделят същото. Както за всичко друго в нашето общество, за това също трябва да се бориш сам, както намериш за добре. Всеки опит е ценен и всяко едно усилие има значение. На първо място поставяш себе си и своето развитие и всичко друго ще се нареди както трябва. 3. Интересно видео, макар че Тони малко ми липсва, но нищо. Ще я изчакаме да се върне.❤ Трябва да има повече качествено съдържание като вашето. 😊

Учила съм във Великотърновския университет и в НБУ, разликата е огромна. Страхотни бяха преподавателите в НБУ, с удоволствие съм правила всички задания и самите лекции трудно можеха да ме отегчат.

Браво Ванка! Супер се справяш. 🎉 Бъди все така готин, получават се нещата ❤

@podtherapy

9 күн бұрын

😊❤️

Браво Ванка!

Топ си и като си сам❤

@podtherapy

11 күн бұрын

❤️

Браво, Ванка. Справяш се супер ❤

@podtherapy

10 күн бұрын

Мерси 😊

Първото нещо, което научих, като отидох в университета, е, че никой нищо не знае и няма кой да ти даде информация. 😄 Само че аз учих в Търново... Предполагам, че и това си има плюсове - човек се учи да е оправен.

@podtherapy

11 күн бұрын

😂❤️

Абсолютно съгласна съм с теб за всичко! За съжаление на дипломата се държи много и понякога се подценяват индивидуалните качества на човек. Примери има много за успели хора и без дипломи и университетски знания, но трябва да бъдеш уникален с нещо, да имаш някакъв уникален талант😊

Здравей Ванка много добре мислиш и много си искрен ❤❤❤ страхотен си Ванка поздрави от Англия 😘🤗❤️

@podtherapy

11 күн бұрын

Мерси 😊

Палец нагоре, преди да го пусна. 🤞🏻Успех!

Нямах никаква идея, какво искам да уча; записах специалността от първото класиране, после магистратура и вече не знам колко години работя по специалността си 😊 Всичко е до късмет, добро/лошо стечение на обстоятелствата, както и личната мотивация. Успех, Ванка!

Ванка, забавен и сладкодумен си, като кака си! ❤ Продължавай!

@podtherapy

10 күн бұрын

😊

Още когато стартирахте подкаста и казахте , че искате да поканите гост за епизод на тема манифестация много искам да поканите Антония Сарафова. И имах предчувствие че тя ще е следващия гост. Сега след като тя качи новото си видео и каза че е говорила с теб съм на 95% сигурна, че ще е тя. Желая ти успех с подкаста и се справяш много добре , продължавай така😊

Супер си Иване, може би журналистиката трябва да я завършиш :). Беше ми интересно и забавно!

@podtherapy

11 күн бұрын

Може би 😂❤️

Много интересна тема и смятам много полезна за младите хора, особено сега в сезона на баловете и естествено последвалия въпрос "А сега накъде?", както и смятам много добре споделено мнение от теб, Ванка. Като един от хората задавали си абсолютно същите въпроси навремето ето и моето мнение от опит, надявам се да е от полза за кандидат-студентите: - относно Gap year - това е нещото, за което съжалявам, че не направих тогава. Според мен ако наистина нямаш идея на този етап с какво искаш да се занимаваш - изчакай една година, започни някаква работа, спести си парички, забавлявай се и все пак продължавай да събираш информация и да се интересуваш какво ти е на сърце. След една година ще имаш приятели и връстници записали различни неща и може да почерпиш знания и информация относно това те как се чувстват към момента и на този етап дали си заслужава от тяхна гледна точка това, което са записали. - Относно Журналистиката (или каквато и да е друга специалност) и чуденето ти дали е за теб - според мен се заинтересувай какви са предметите през различните семестри, и задължителни и избираеми. Всяка една специалност има най-различни предмети и е нормално една част от тях да не са ти интересни. Навсякъде ще е така. Въпросът е дали повечето от тях все пак представляват някакъв интерес за теб или не. Ако по-голямата част от тях наистина не резонират с теб, то може би това не е твоето. - За преподавателите и университетите - общо взето е същото и като с предметите - във всеки университет има преподаватели и преподаватели - една част от тях обичат професията си и студентите, обичат да предават знания и биха запалили искрата в теб и по най-скучния предмет. Друга част от тях са там само за да си предадат материала, да вземат едни пари и да си ходят. Има и другия тип, които искрено не харесват професията си, младите хора или са коцкари. Като възпитаник на СУ съм попадала и на трите типа, и все пак помня хубавите моменти и онези преподаватели, които наистина знаеха как да запалят искрата в студентите си. За НБУ нямам лично мнение, но имам доста приятели преминали оттам и смятам, че е университет на европейско ниво и наистина си заслужава. Много позитивно мнение имам и за СофтУни, който изключително добре развива програмата си и разнообразието от специалности - вече не само за ИТ сектора но и Креативната сфера и Маркетинга. Както и Телерик, ако се интересувате конкретно от ИТ сектора. За придобиване на знания в сферата на Информационните технологии все пак смятам, че най-високо реноме все още има образованието, получено от ФМИ. - Относно това какви знания ще придобиеш - това зависи изцяло от теб, без значение дали записваш курс, университет, академия или каквото и да е, колкото и да е клиширано това е истината - ако ти е интересно и учиш - няма значение дали са тюториали от интернет или от университет. Тук все пак отварям една скоба - според мен в по-големите институции в България и в чужбина все пак университетското образование има по-голяма тежест и ако го имаш се гледа с по-добро око. Не казвам, че не е невъзможно да си намериш и работа и без него въпреки това - напротив. - И още един личен съвет към теб Ванка - според мен ако ти е интересно да се занимаваш със социални мрежи - то за теб полезна специалност би бил Маркетинга, но и Журналистиката според мен би ти помогнала доста в тази насока, та не я отписвай. Погледни пак 2та точка. Ако все пак не ти е интересна - тогава вземи една книга основи на маркетинга/ дигитален маркетинг и виж дали тази сфера представлява някакъв интерес. - И последно нещо за което аз също съжалявам, че не направих навремето - бригада. Ако имате възможност - възползвайте се - нови преживявания, пътувания, разбира се и труд :) И ако трябва да дам малко контекст за себе си - завърших СУ (диплома за бакалавър и магистър само семестриално) по специалности, които не практикувам. Малко преди края на магистратурата се преориентирах (по случайност) към ИТ сектора и към момента работя в тази сфера (9 години вече) без университетско образование, само с курсове, както и обучения от Интернет ;) Все пак имам много хубави спомени от университета, много преживявания и опит, практики, на които се забавлявахме толкова много и общо взето за мен бяха едни от най-хубавите години. Надявам се тази тирада да е полезна за някой все още объркан кандидат-студент ❤

@podtherapy

6 күн бұрын

Благодаря ти, че сподели 😊

Ванка ,топ си ❤🎉

Браво, Ванка! Много добре се справи в първия си самостоятелен епизод 🎉 Аз нямам против фразите на английски (чуждиците), които ползваш, понеже съм същата и чак ми направи впечатление, че този епизод май почти нямаше 😂 но знам, че други хора сигурно са щастливи.. 😅 Anyways, excited to see whats coming ❤❤

Много смислено видео, Ванка! Защо сме тук, ако не си кажем истината в очите...то боли винаги да го чуеш, но по-добре навреме, отколкото наистина тези ценни години в началото на 20те да ги пропилееш с нещо, което виждаш, че не е твоето и не си се представяш да го практикуваш. Единственото, което губи човек е менталното си здраве, а и оттам може да се появяват много други по-сериозни проблеми. Така че не е в теб проблемът, напълно те разбирам, защото съм имала дълги години подобни дилеми. :)

На пръв поглед взел нещата в свои ръце ( визирам подкаста), изглеждаш по- сериозен ,като присъствие.Така по темата - като завършила уни преди 15 години ,често си мисля,че това бяха едни " пропиляни" години на време и средства. Първо,че влязоха в специалност , която даже не знаех какво ще се занимавам- икономическа. Стара база, стар начин на преподаване, никаква практика,теория от преди 50 години. Като творящ човек осъзнавам, че това въобще не е било за мен, но гордостта на родителите , че съм завършила, без значение колко пари съм изхарчила,без покритие. И разбира се, че образованието е много важно, но днешното време предлага всякакви курсове и обучения с реална практика, така че само за искаш и имаш желание, няма да останеш необразован. И нека не звучи така, че няма смисъл от университети, но това да учиш нещо ,само защото да си завършил,няма смисъл. Сега живея в УК и ми харесвах,че младежите завършват гимназия на 16 год и тук тази gap year е много по- релевантна , отколкото да завършиш на 18-19.😊

❤ еххх безкрайната тема с вишето образование 😅 супер интереснен беше епизода! Имам много малък опит с български универисетет, защото после записах в чужбина университет и там завърших. Като цяло проблема не е в университета, а в професорите! Според мен е супер важно за развитието на всеки един човек, ако има възможност/лукса, да отиде да следва. Не става толкова въпрос за самити знания, а за това което човек научава за себе си през тези години. В идеален вариант това е времето когато можеш да опиташ от всичко (в моят университе студентите имаха свободата да си избират предмети и да опитват различни курсове от различни специалности). За това враме може да се опита, да се сгреши, да се научи, да се дискутира и най-вече да откриеш какво наистина те интересува и какво не. Ще работим цял живот, според мен няма нужда да се изпуска такъв ценен опит... Поне това е в идеален вариант следването. В България имаме доста сериозен проблем с професорите, голяма част от който, нито ги интересува, нито им пука, нито имат хъс или желание. При такива условия те разбирам, че ти се струва като загуба на време...😢

Супер се справи, Ванка! Беше ми много приятно да те слушам и не мога да опиша колко си прав според мен. Висшето не е лошо нещо и не е безмислено, но просто в България университетите са пълна пародия вече. И мнението ми съвпада изцяло с всичко, което казваш ти. Много бих се радвала да поговорим на тази тема, ако има част 2, мисля, че ще добро продължение. ❤

Ванка, браво. С кеф си те гледах .

@podtherapy

11 күн бұрын

❤️

Ванка,страхотен си!Епизода е топ! След като завърших училище,записах висше,но прекратих след 1 семестър.В момента(17г по-късно)се замислям да запиша,защото в работата ми,за да се развивам ми липсва само диплома.Имам опит,но нямам диплома 😂

Всеки ден бих гледала видеата ти 👏

@podtherapy

6 күн бұрын

🥰

Хей, Ванка, видях епизода в 2 сутринта, бях умряла от умора и въпреки всичко, заради теб заспах към 3 🤣👌🏼 СТРУВАШЕ СИ, наистина ти се отдава и се радвам, че продължаваш с подкаста и искаш да се развиваш. Много увлекателно говориш, много ми харесва и колко си обективен, докато заявяваш и личното си мнение. 10/10. (Разбира се, всички си обичаме Тони от сърце и душа, липсва си ни. Но извън това, ти за мен си си роден талант❤️ keep going) Сега, относно темата. Аз уча във факултета по класически и нови филологии на СУ. Общо взето, повечето специалности са съсредоточени над изучаването на азиатски езици и култури. И в моята специалност преподаването е на топ ниво. Разбира се, винаги ще се срещне и по-сприхав или не толкова заинтересован преподавател, но като цяло съм изключително впечатлена и удовлетворена. Искат да знаем, интересуват се от нас и от това да се чувстваме добре в процеса на обучение. Честно казано, аз бях на твоето мнение отвсякъде, но дадох шанс на висшето образование. И да, много ми е трудно, на моменти се чувствам сякаш уча медицина 😂 Огромно натоварване, суха материя и навсякъде се случва да се учат "излишни неща". Но аз разбрах, че понякога и тези "излишни неща", всъщност са обогатяващи и можеш да намериш нещо интересно в тях. Поне в моя случай е така, сполучих на сърцати хора. Крайното ми мнение е че да, висшето образование не е задължително, за да успееш в днешни дни. Отваря врати, но не непременно. Курсовете ти вършат същата работа, но са по-евтини, не толкова стресиращи и са щадящи здравето (физическо - не будуваш по цели нощ/психическо - не получаваш паник атаки) Обаче има едно "но". Ако в дадена наука искаш да си "про" и да научиш нещата в същината им, няма друг вариант освен висшето образование. Там изоснови покриваш стандарта. Просто няма друг вариант, жертваш четири години от живота си, за да разбереш цялата теория, навлизаш в науката и започваш от а и б. Естествено, след това практиката дори повече те учи, но знаеш, че стъпваш на едни много здрави основи. Разбира се, ако си бил сериозен, постоянен и си учил с желание. (+ поне при нас много от преподавателите ни дават и допълнително информация, която са разбрали от своята практика и ни подготвят много добре) Вече не знам дали всяка специалност е на това ниво, но поне в моя факултет е така. Като цяло, нож с две остриета е. Наистина са много години, не знаеш дали ще срещнеш правилните преподаватели, не знаеш дали специалността ще те влече, много се натоварваш и действително можеш да развиеш тревожно разстройство, което да ти създаде големи проблеми. Затова подкрепям и хората, които избират да не поемат по този път. В никакъв случай НЕ си боклук, всички сме стойностни хора, просто трябва да намерим нашето си поприще. Можем да получим достатъчно информация, за да сме добри кадри навсякъде, затова е напълно окей. Не е нужно да сме Айнщайн, лично желание е. И на работа гледат повече уменията, ако си по-способен от Петьо, който е завършил СУ с 3ки и е спал през повечето време, теб ще предпочетат. Или дори Петя, която е завършила с 6 в су, но и ти, който не си, но пък си трудолюбив и се стараеш да си в крак с нещата - и двамата ще ви ценят. Така че всичко е 50/50, зависи от коя страна на монетата гледаш. Има си и плюсовете и минусите и в двете опции. Но да, висшето образование те развива и житейски и професионално. Друг е въпросът, че можеш да се развиваш и без него. Единственото, което не ми хареса в думите ти е, че работодателите гледали само дали имаш тази хартийка, която едва ли не е без стойност (дипломата). Но това не е така. За да се получи, проливаш кръв, пот и сълзи. Това я прави стойностна, усилията, които си влагал по пътя. Поне аз ако я получа някой ден, за което силно се надявам, ще бъда изключително горда от себе си, защото ще знам какво ми е коствало. Не е никак леко.

Аз смятам,че в никакъв случай висшето образование не би определило интелектуалния капацитет или екзистенциалната интелигентност на даден човек,но нямам против записването му,с цел обогатяване на знанията и отваряне на нови врати в професионална насока!Моите лични амбиции са да завърша висше в чужбина,в академията по изящни изкуства и смятам,че това би било чудесно за развиване на кариера…

Това, което сподели за СУ е вярно, конкретно за тези специалности, които си записвал...но примерно за право, финанси, икономически специалности и други, съм чувала доста добри мнения и все още се водят "на ниво". Аз завърших в Педагогическия факултет и до болка знам за какво става въпрос, но пък в същото време не съжалявам, че завърших (и сега НЕ работя по специалността си), защото академичните ми години ме научиха поне на дисциплина, старание, запомняне на голям обем материал, писане, разсъждаване, хладнокръвие при различни видове изпити и ситуации, справяне с трудни характери (най-вече при преподавателите, от които ти зависи много)...не на последно място - много близки приятели и ценни връзки с хора. Та в тази връзка - съветът ми е...избутай. Смятам, че ще е трудно и ще има дразнещи ситуации, но после ще ти е готино, че си го минал. А и може да имаш шанс да се прехвърлиш в друга специалност или да запишеш магистър след като си харесаш нещо докато учиш. Също така има доста студентски клубове и организации, които учат на практически знания и ти помагат да намериш себе си в професионален план - аз бях част от AIESEC под СУ и бяха велики години. Всичко което знам и работя е благодарение на наученото там и се цени от работодателите супер много😊

Според мен трябва да завършиш, защото имаш дар слово и си в правилната специалност. Четири години в университета не са изгубени. Самото ти присъствие там ти оформя мисленето, маниерите и излъчването. Личи си дали имаш висше образование или не, дори да е по философия или педагогика. Аз винаги мога да позная дали някой има висше или не, само като си отвори устата. Знам, че има изключения, но не говоря за тях. Опитай се да се мотивираш.

@chrissy138

8 күн бұрын

Има изключително много глупаци с висше образование..Има места,където преписването си върви с пълна силна както в училище.

Аз като записвах знаех, какво искам да уча, само че не бях добре проучила специалностите, а пък и бала ми не беше висок и ме приеха “математика и информатика”, а аз исках да се занимавам с програмиране. В последствие разбрах, че е било педагогическа специалност. В първи курс всички учехме едно и също, т.е имах възможността да се преместя в друга специалност втори курс, но вече бях много привързана към хората и не го направих. Влачех изпити, защото работех като сервитьорка и спях по 3 часа на денонощие, 8 часа в университета и 8 на крак. Някак го добутах до 4 курс, беше ми останал само 1 редовен изпит и 1 държавен, за който на финалната права разбрах, че трябва да взимам много избираеми, за да се явя (защото в СУ никой нищо не ти казва 😂) и си казах майната му, и без това няма да ставам учителка и си станах програмист. Но безспорно в университета взех много знания + житейски опит + хубави приятелства и разнообразни познанства. Ако можех сега да избирам дали да запиша пак - бих.

Много добре се справяш дори и без Тони❤

Съгласна съм, че образователната ни система и материал, малко се докосват до реалните потребности на съвремието ни. Но скоро слушах подкаст, не помня с кого, но се замислих над коментар за висшето образование. Че освен базови и някои по-конкретни знания в даденото направление, учи и на една друга отговорност, различна от училищната. Да ходиш редовно и на време, без родителите ти да те “накарат”, да предаваш изискваните курсови в срок и вид, да се научиш да комуникираш с “висшестоящия” конкретно и без фамилиарничене. Неща уж познати от училище, но някак за по- големи деца, някак по-приличащи на работна среда. Не знам, стори ми се логично.

Обожавам те и съм напълно съгласна с теб 💞Прекарах 8 год в учене в уни и сега имам престижната професия която исках и заради която записах уни но разбирам че не е това което искам от живота и съм го записала пак от предразсъдъци и мнение на близки. И сега общо взето съм на кръстопът какво искам да правя с живота си и да започна нещо от нулата но което е за мен. Така че да уни може да е загуба на време защото дори и да го завършиш след време не е гаранция че ще си удовлетворен от работата си👌

@linam.4383

11 күн бұрын

Ох,добутакй го бе Ванка!Реално ако не учиш,какво друго ще правиш??В смисъл,виждам те,ти си,като мен, нямаш мотивация,не знаеш какво искаш,но повярвай,не правиш ли нещо,каквото и да е,просто ще лежиш,, ще си губиш времето и накрая ще си без диплома дори И другото,ако си мислиш,че в НБУ ще е различнионяма да е,аз там съм учила и не го завърших!Повярвай,познавам мисленето ти,просто защото виждам себе си на твоята възраст! Проблема не е във висшето или не,проблема ти генерално е друг!Хубаво е,че ходиш на психолог, надявам се той да ти помогне с мотивацията или по скоро липсата на такава!Също и да намериш своето нещо и да не се отказваш лесно,също и да не се отегчаваш бързо! Успех във всичко, ще гледам с интерес подкаста!

Два пъти записвах висше и двата пъти след първата година губех интерес и прекъснах … Честно казано сега малко съжалявам ,но в крайна сметка винаги може да запишеш задочно и да го завършиш.Все още обмислям да се запиша за 3-ти път 😂❤

Браво, Ванка! Много добре ти се получава подкаста и сам! 🥳 За висшето образование - аз имам бакалавър и магистратура по Администрация и човешки ресурси и мога спокойно да кажа, че университета не те учи на нищо в действителност (поне за повечето специалности). Научих всичко, което ми е необходимо само и единствено от работата ми. Поради това и аз съм със смесени чувства към тази тема, но си признавам, че ги завърших само защото “трябва да ги имам”. Хартията е важна за работодателите, но на повече им е ясно, че ако имаш образование без опит - значи почти нищо не знаеш и нищо не можеш. (мое мнение) 😀

Прекрасно момче, Завършила съм педагогически профил в ПУ, защото това исках. Не съжалявам. Бих ти дала съвет да продължиш започнатото. Има смисъл. Но мисли отсега за магистратура. Много хора ползват държавен ресурс за бакалавър. Но магистър в чужбина. Това вече добре обмисли. Но академичната основа бакалавър ти е особено важна. Поздрави! Страхотен си! Продължавай в този дух!

Партито за рожденият ден приключи , почистих и сега е време за релакс и терапия ❤😉

Аз съм завършила "Журналистика", но към УНСС и съм супер доволна. В момента карам и магистратура по "Връзки с обществеността" и съм също с положително мнение. Ако имаш нужда от информация за специалността в УНСС, бих се радвала да ти помогна. :)

Неее. Мисля си - Ваката е с бялоо пак. Браво❤

Иване, справяш се разкошно сам! Много си добър. Определено не ми липсва напрежението между теб и Тони, което се усещаше в някои от последните подкасти. Не съм съгласна обаче с това, което каза за Юридическия факултет на СУ. Има още два юридически факултета в страната, които са топ - този в Пловдивския университет (там смея да твърдя, че нивото е по-високо от това в СУ), както и юридическия факултет на ВТУ, в който 80% от преподавателите са тези, които преподават в СУ и съответно - нивото е абсолютно същото. ЮФ на СУ сами си създават тази аура на елитарност, без основание, освен за напомпване на самочувствието. Да, добри са, но има и други добри - факт.

Справяш се много добре и сам, браво! Колкото до университетите и сравнението на СУ и НБУ е важно да се отбележи, че е нормално НБУ да е доста по-добре откъм база именно защото е частен, докато СУ е държавен университет и за жалост вместо да се дават достатъчно пари за това СУ да се развива и да се подобрява и база и всичко и да се плаща добре на преподавателите, за да имат желание и да работят, това не се прави по всевъзможни причини. Според мен е добре да се дипломираш, като 1 година винаги е супер досадна и отегчителна, но колкото повече навлизаш в сферата започва да ти става интересно и дори може да ти хареса повече от колкото си си мислил. Според мен 1 година е, за да свикнеш на динамиката и как да учиш, как да си разпределяш времето и да си изградиш среда (като повечето студенти не са от съответния град, в който следват). Според мен можеш да имаш успех с журналистиката, ако си дадеш време, а не търсиш бързо резултат и веднага някой да ти привлича вниманието с нещо, за да те тика напред, а даже е ключово ти сам да си любопитен и заинтересован какво следва. Като съвет може да се свържеш с колеги горен курс и да попиташ за впечатления дали е по-интересно и полезно като вече си 2-3 курс и за стажовете и прочее. Успех!

Ходила съм в колеж в България (УНСС)и в Америка и разликата е огромна. В България с нежелание ходех на скучни лекции, а тук с желание чаках класовете да общуваме и учим полезни неща. Синът ми завършва гимназия в момента и го оставих напълно сам да си решава какво иска да прави. Тоя натиск да уча висше съм го изпитала и не искам да си налагам мнението на детето ми. Той пък взе че се записа в колеж и тепърва ще решава какво иска да учи. Първите 2 години в повечето университети тук не е задължително да имаш специалност. А и можеш да си я сменяш, да правиш double major и т.н. Малко са 18 годишните, които знаят какво искат да правят след като завършат училище… Чудесно се справяш с подкаста, Ванка. Продължавай в тоя дух 🥰

@zhivkaradeva4579

14 сағат бұрын

В Англия го няма тоя натиск към децата непременно веднага след училище да записват университет. Много учат и на по-късна възраст, други правят apprenticeship (едновременно работят и се обучават). Други с един колеж си взимат професия и не искат висше. Тук всичко е много по-практично и свързано с работната среда. Не се учи само суха теория. Веднага те хвърлят в практиката, в средата на работа. Бакалавара е 3 г., а не 4г както в БГ, а и освен това свършат средно образование една година по-рано от БГ. И така накрая излизаш 2г. по-рано в живота.

Много, много си прав! За съжаление образователната система в България има много недостатъци и "пукнатини", които според мен трудно биха се поправили. Нека ти разкажа на кратко за моя опит с университетите: След като завърших средното си образование, бях точно като теб -нямах представа какво и къде да запиша. Биология и химия не ми се отдаваха кой знае колко, за това отпаднаха медицинските специалности, езиците също не са ми силната страна, за това те също бързо отпаднаха като опция, освен това нито математиката ме влечеше, нито някакво изкуство, абе с две думи нямах представа с какво искам да се занимавам. И тогава най-логичното и разумно нещо ми се струваше да продължа с икономическа специалност, тъй като от 8-ми до 12-ти клас бях именно в такава паралелка. Избраната от мен специалност беше Счетоводство и контрол. Тогава си казах - "вече съм го учила, терминологията ми е позната, това е гъвкава професия, тоест мога както за държавна институция да работя, така и в частния сектор за някого или дори за себе си и с две думи, мислех си, че няма какво да се обърка. Общо взето ми се струваше доста добро решение. Всичко започна добре /ВТУ/, завърших първата година, като не бях очарована, но пък не бързах да си вадя кой знае какви заключения. Записах задочно с идеята да започна работа - познай.. това така и не стана, та малко след старта в университета започнах да работя за себе си, само и само да нямам началник който да ме притиска с това, че ще се налага да отсъствам заради университета. И тогава дойде covid пандемията, следователно започнахме онлайн от втората ми година, която всъщност беше ключова за специалността, която бях избрала. Онлайн нищо не се случваше, просто ти изпращат един тон лекции, които я прочетеш, я не и до там! Нямаше кой да ти обясни и да ти покаже как се случват нещата, тоест как да осчетоводяваш сметки, как да ги приключваш, всякакви такива счетоводни казуси, които да разрешиш - нямаше кой и как да ти обясни. Третата година беше същото! А четвъртата вече ми беше все тая, защото бяха си дала сметка, че това няма да е моето, но ще го изкарам до край, защото вече съм се хванала на хорото и ми оставаше една година. Така и стана, тази година преди около месец, се дипломирах, но нито се чувствам горда, а още по-малко компетентна в професията, която имам на хартия. От друга страна все си казвам, че няма да съжалявам, защото в утрешния ден не се знае, кое ще ми изкарва хляба. В момента записвам магистратура в нещо коренно различно и се надявам, най-накрая да открия своето място! П.П.: На теб пожелавам успех в това, с което си се захванал! От далече е видимо, че на теб интелект и дар слово не ти липсват, за това съм сигурна, че дори и да не завършиш висшето си образование, някъде някой ще оцени качествата ти, дори и без диплома! ❤

Аз уча графичен дизайн в Лондон и ако трябва да съм честна записах единствено заради връзките които ми дава с хора от индустрията. Нещата които учим може съвсем спокойно да ги намериш онлайн в различни платформи или курсове като Skillshare примерно. Та на мнение съм че човек ако има амбицията и желанието може да се научи и да постигне успехи и без висше образование, конкретно за креативните професии. Иначе супер епизод се е получил и нямам търпение до понеделник!!♥️

Ванка, като първи самостоятелен епизод ти се получава страхотно! Давай смело, имаш нашата подкрепа ❤ Относно темата на епизода познавам хора, които не са с висше образование, но са много успешни в това, което правят, имат страхотна кариера и дори са на ръководни позиции. Както ти спомена стига да знаеш английски можеш да си набавиш всякаква информация и да научиш нещо за няколко месеца, вместо за 4 години. Аз също записах да уча висше, защото ме натискаха да го направя и записах нещо, което ми се струваше интересно, но опредлеено не беше моето. Мислех да пропусна една година за да реша какво точно искам да правя и тогава да пристъпя към тази важна крачка, защото на мен наистина ми се учеше и исках да запиша висше, но когато имаш външен натиск вяроятността да направиш грешка е голяма поне при мен се случи така. Завърших НБУ точно когато дойде пандемията и тогава беше невъзможно да си намериш работа и до ден днешен срещам трудности. Имах различни очаквания за самия университет, но малко се разминаха нещата. Реших да пробвам и в софтуни - направление графичен и уеб дизайн. Страхотна професия, но конкуренцията е мнооого голяма и е трудно да пробиеш, но не се отказвам, защото това е една много интересна работа, в която можеш да твориш и да развиваш креативността си. Бих искала да дам един съвет към бъдещите студенти - правете това, което ви носи най-голямо удоволствие, мили хора, не се влияйте от това какво ви казват родителите, роднините и т.н. Ние живеем в друго време, мисленето ни е различно, вижданията са ни различни. Следвайте интересите си, четете, проучвайте възможностите си, интересувайте се и чак тогава вземете решение дали си струва да записвате висше ❤ Висшето не ни определя какви хора сме!

Това, което ми даде образованието на мен лично е, че трябваше да се отделя от семейството, да отида в чужд град, да се оправям сама с живота, да се запознавам с хора… Накратко - житейски опит. Аз имам магистърска степен, но заедно с нея почнах да уча и право… точно в последната година ме скъсаха на един изпит и така си останах зациклила. 😅 Пет години на вятъра… сега нямам грам желание да взема този последен изпит. А доста натиск получавам от роднините, което е мега досадно. Особено предвид, че си имам вече едно висше. П.С.: Ама защо винаги за скучни и нещастни професии се дава за пример счетоводител?! 😅😅😅

Това е една много интересна и актуална тема. Мога напълно да те разбера. И аз съм в СУ, уча Културология и ходя основно заради част от колегите, някои предмети и преподаватели са ми интересни и научавам доста неща от тях, но част от нещата са пълен bullshit. Втора година съм и все още не знам дали изобщо ще го ползвам в бъдеще. Винаги съм обичала да рисувам, но заради оценки още в основното не успях да влезна в такава гимназия. И сякаш това просто остана на заден план, не защото не обичам да го правя, а защото на повечето хора ни е закодирано в колективната несъзнавана памет, че трябва да учим нещо по-престижно, нещо, от което да изкарваме пари, без значение дали ни е интересно, нещо, чрез което да можем да покажем и засвидетелстваме своето value пред другите. ПС: Епезода се е получил много добре. Кое е нещото, което обичаш да правиш, което ти се получава най-лесно, което е най-естествено за теб, това е нещото, с което трябва да се занимаваш😊😊😊

Успех!

Абсолютно си прав! Казвам го от името на човек на 32 години, с един бакалавър и две магистратури в сферата на финансите и счетоводството. Живея в Бургас и реализацията беше изключително трудна и не добре заплатена. Прекъснах заради майчинство и все още смея да кажа, че съм до никъде с нея. Обичах да уча, да се чувствам добре сред колеги и преподаватели и бях пълна отличничка. Освен да се съсипвам психически и физически, с тези на всяка цена отлични оценки, друга полза не виждам. Да, обоготява те житейски самата среда, дава ти една култура и като цяло манталитетът ти става друг, което не е малко, но после какво... Все още не съм видяла други плюсове. Та дори съпругът ми със средно образовоние печели 3 пъти повече от мен... и не само той. Времената са други и наистина един-два езика и добра компютърна грамотност, която може да добиеш точно от няколко курса, биха ти докарвали много по-добри доходи от дипломата. Надявам се семейството ти да прочете коментарите и да започнат да променят вижданията си относно висшето образование. Моето семейство беше със същите разбирания. Баба ми беше учителка и винаги много е държала на ученето още от ранна детска възраст, разбирай предучилищна. Мога да кажа, че и детство нямах нормално. Докато останалите играеха, аз отново и отново трябвяше да уча. Не бих причинила това на моите деца. Просто не виждам смисъла...

Като човек, който е завършил Журналистика в СУ, ти давам най-добрия съвет - прекъсни. 😃 Трябва да ти гостувам в минимум два епизода от подкаста, за да ти разкажа за всички минуси на ФЖМК.

Тони ми липсва 😢

@podtherapy

11 күн бұрын

И на мен 🥲❤️

Здравей Ванка! В моето семейство същата работа. Само че това се случва в Белгия. Набутаха ме да уча медицина, кажи речи малко насила! Ама аз с пациенти не се виждах. Та, учих 3г медицина и после направих gap year и бачках! После успях да убедя родителите ми че ще уча 5г научноизследователска медицина специалност имунотерапия на ракови заболявания, защото е моето нещо. Завърших. Топ студент, говоря и 6 езика. Супер тясна специалност имам та вече 7м все още си търся адекватна работа в научно излстедователка лаборатория и да не е тъпа админ функция. Но уви много сложно се оказа…. Та това никой не ти го казва по време на самото обучение!!! И това е в Белгия. Много си обичам професията! Науката е страхотна! Но в момента така ми писна от всичко че спрях и дойдох в България да сменя енергията. В момента искам да направя нещо с дипломата си, нещо креативно а не някаква тъпа работа в биг фарма! Та и аз започнах Ютуб 😂😂😂 и скоро ще правя неща свързани с научна медицина. Университета, (поне в Белгия) изгражда характер, дисциплина, ходиш на стаж който не е платен, оставяш се да те млатят както искат че да те подготвят за “работния живот” и учиш се да учиш но не и как да изкарваш баш пари 😂😂 … бе ако трябва да се върна назад, нямаше да ходя в уни ами щях да се развивам по съвсем друг начин. Моят приятел разкара медицината, и стана софтуер инжинер, самоук .. работи за себе си, има свободно време, печели добре 😂😂 та… Не се вдълбавай толкова в тези обучения! Ако ти в кеф, учи, и ако виждаш смисъл. Ама ако не… просто се развивай на друго място! Можеш винаги да учиш от интернет, онлайн курсове и куп други. Имаш огромен потенциал ! Вярвам че ще успееш с или без диплома. За 4г можеш да научиш толкова много неща … вместо да стоиш да топлиш скамейките в уни.

@podtherapy

11 күн бұрын

Благодаря ти, че сподели ❤️

👏💙

Браво Ванка, продължавай все така! По темата съм напълно съгласна с теб. Завърших Информатика и компютърни науки във ВСУ с 300 зора, но не съжалявам, защото натрупах много житейски опит всичките тези години, а пък съпругът ми е завършил в Германия "Фотография" и понеже знае нивото на специалността в Б-я и разликата е огромна. За жалост не всеки може да си позволи да учи в чужбина. В неговия случай висшето му е задължително, без него няма как да работи, докато при мен не е така. Имам 2 деца и никога не бих ги карала на сила да учат висше, докато моят дядо щеше да се срамува от мен, ако не бях завършила, така че, поне за това си струваше всичко. Нямам търпение за следващия епизод!

Иване, аз имам подобен проблем с университетите. Миналата година опитах в София и не беше моето, само защото и аз не знам какво искам 😃 накрая се прибрах и изпуснах сроковете да презапиша нещо друго и една година бях в тотална дупка. Записах нещо различно и отново не е моето, ама бутам там, не е като първият ми опит, но що годе е по-добре от първият опит. Ще видим как ще протекат нещата след време, ако и с това не се задържа ще пробвам с друго. Не забравяй никога не пречи да пробваш, защото ако не си пробвал после ще се чудиш повече какво щеше да е.. а и не е на живот и смърт, щом сега не става напълно възможно е след време да ти дойде музата и да учиш нещо, което те вълнува или пък кой знае как ще ти се завърти живота 🤷‍♀️

Аз съм на мнение, че образованието е много хубаво за хора без дисциплина един вид. Хора като мен, защото, хубаво, на мен са ми интересни текстовете, които четем, обаче никога нямаше да стигна до тях сама(от известно време не съм чела и по собствено желание, нещо което аз да съм избрала) и без тази рамка, която да ме бута айде тоя текст днес, другия утре и да напишем и курсова за мнението ни до тук, буквално щях да съм по-назад... или със сигурност щях да се чувствам назад. Бих казала, че е нещо, което си заслужава да опиташ, особено на възрастта 18-25(като цяло са повече млади), защото те доближава и до хора с подобно на твоето мислене и в крайна сметка благодарение на образованието можеш да разбереш какво искаш. Аз си нямах на идея, че специалността ми ще ми допадне, беше малко на късмет. Защото ми допада си мисля, че е много полезен опит, особено за хора без посока, защото за да успееш без висше ти трябва все някакъв план, в уни малко или много почваш да си изграждаш представите за бъдещето и включително полезна част от висшето са стажовете, които са задължителни за някои специалности... Абе обширна тема е. Аз съм ЗА част 2 някой ден 😁 Много як епизод, очаквах го, заради празниците да пуснеш даже другата седмица, зарадвах се, че има какво да гледам 💜

Като човек, който е учил 4г в НБУ мога да кажа, че съм съгласна с мнението ти. И там има минуси разбира се, но базата е страхотна и с кеф ходех на 90% от лекциите.

Браво Иван! (Въпреки, че няма да го прочетеш) Много добре се справяш! Определено добре стартираш сам в канала! 🍀🍀🍀Относно образованието- 2 пъти смених специалността си. Завърших семестриално през 2015 но ми останаха 4 изпита… и така са до днес! Аз лично се срамувам, че няма диплома за висше образование! Но пък и не правя нищо по въпроса за да си взема изпитите, които влача…🤷‍♀️Аз записах инженерна специалност и не ме бива в математика и механика… именно тях влача😂😂😂И двата пъти записах нещо, което не исках просто за да имам висше уж!

@podtherapy

9 күн бұрын

Чета, чета 😅❤️

Трябва да отидеш да учиш в чужбина. Съсигурност образованието, хората и обстановката са по-добри от тук.

Майка ми е на същото мнение за СУ, елитно заведение си е според мен , но фокусът върху теория и суха материя на моменти лишава от реален опит в професионална среда

На мен подкастът ми харесва много. Подкрепям те. :)

@podtherapy

9 күн бұрын

😊

Има специалности, за които университета е доста важен (например математика), но за повечето няма смисъл. Но е добър опит от житейска гледна точка.

Здравей, Ванка! Първо да ти кажа, че си страхоте с подкаста и се справяш страхотно. Второ, завърших бакалавър по Международни отношения в УНСС ( което е почти същото като Политологията) и също като теб изобщо не бях ориентирана дали наистина искам да уча тази специалност. Отговора беше, че не искам, беше скучна, суха материя и изобщо прдмети, които не ми бяха интересни никак. Все пак завърших, тук искам да кажа и, че много хора подценяват УНСС като университет, но повярвайте ми някои специалности изобщоо не са толкова лесни за завършване, както беше и моята. Та в крайна сметка, в момента не работя по специалността си, ноо това че имам диплома за висше, все пак ми помогна в сегашната ми работа, поради факта, че съм на по - висока позиция и по - високо заплатена. Може би и това е била мотивацията ми да завърша МО, защото знаех, че въпреки че няма да работя по специалността си, наистина има случаи, в които висшето би ми помогнало. Моят съвет към теб е, първо да решиш в каква посока искаш да бъде насочена работата си в бъдеще, защото ако се занимаваш с ютуб или работиш в частна фирма, висше изобщо не ти трябва. Както ти каза има достатъчно, разнообразни курсове, които дори биха ти били по - полезни. Изясни си твоите цели и желания и действай. Успех!

СофтУни е много добра опция , освен това там всички лектори реално работят това в момента ,което преподават/млади, готини ,дейни хора/, а в университета...поне при мен, всички преподаватели някога преди 100 години са го работили това , някои пък въобще не са, знаят всичко само на теория. Аз определено загубих 4 години, хубавото е само , че останах с добри приятелства.

Привет. На 29 г. съм завърших СУ. Ето моята гледна точка. Записах соц. дейности, не харесвах базата, не ми допадаше преподаването на остаряла информация, липсата на организация ме вбесяваше, постоянното издирване на матетиали и учебници от 50-те год. на миналия век беше като ловене на покемони, цялостно не харесвах нищо от самия СУ. Взех решение, че ще завърша, защото това е безценен опит без шега. Научих се как да контактувам с хора, които не харесвам, но са ми необходими. Научих се как да намирам информация и без да съм постоянно в университета и още много неща. Но най-ценното беше да мултитасквам. Втората година започнах да стажувам. Скъсах се от работа и учене и така докато завърших имах 3 г. професионален опит и бакалавър. След това лесно си намерих нова работа, а сега съм мениджър. Казвам това, защото не работя това, което учих. Не съм доволна все още от нищо в СУ. НО се научих, че за да работиш мечтаната работа трябва да си упорит и да даваш повече от колкото вземаш. Съветът ми към теб е да продължиш да следваш о да ползваш университета не като място за знания за професия, а за живота.

@podtherapy

6 күн бұрын

Благодаря, че сподели 😊

За пръв път гледам Ваш клип. Заставам зад аргумента, че може и без висше, но тук идва дилемата. Защо има университети, каква е ролята на дипломата, от къде е дошло училището и учението, защо има курсове, и защо има хора, които са много успешни, дори и без висше. Мисля че компаниите трябва да се абстрахират от това, кой какво е завършил, а реално да се гледа най-важното (отговорът на всичките въпроси, които изредих), а то е, какво този човек знае и може да прави. Според мен, курсовете са правилната стъпка (със много по-строга проверка (двойна скоба, софтуни има нужда от такава)), като дипломите трябва да се премахнат изцяло, а работниците да имат изпити, както при университетите преди да постъпят ако работата го изисква. Да се награждава човек, само защото е бил 4 години в една сграда е пълна безсмислица, защото в тия 4 години учиш какво е било преди 50 години, а не какво е сега, и голяма част от часовете са по физическо или други пължени. Ако ще се учи, нека да е за месеци до година, не за 4 години, няма толкова много материал, който човек да запомни и да използва, особено ако е разточен във времето).

Браво за клипа! 😊 Относно ФЖМК - знам какво имаш предвид, но да кажем, че чарът му не е в инфраструктурата на сградата... 😁 Аз завърших Връзки с обществеността там и макар и сега да не се занимавам с това, изобщо не съжалявам. Факултетът има своите минуси, но особено в Журналистиката можеш много да научиш и то не толкова от лекциите, колкото от гост-лекторите. Аз съм присъствала на лекции на Маги Халваджиян, Антон Хекимян, Светослав Иванов.. Имаш задължителен стаж всеки семестър - бТВ често пускат свободни стажантски позиции. Заслужава си. Успех 😊

Не става по добре с времето . Вече съм трета година. Не исках да съм от хората които просто влиза за хартийката но явно няма как да не си. Университета не е това което обещава. Имаш желание и когато видиш загубата на време в действие вече губиш себе си някъде по пътя. Ще завърша но съм още по объркана от преди да запиша университет.

Ванка, честно, все едно слушам мъжката версия на себе си! 😂 Като седна да те слушам и се хващам как ти отговарям, все едно съм коговорител 😂😂😂 Адмирации за честността. А за хората ще отбележа само, че всеки ще те възхвалява или осъжда, но животът си е твой, пътят си е твой, изборът-също! Дерзай и се грижи за менталното и физическото си здраве.

@chrissy138

8 күн бұрын

Най-важно е човек да е щастлив с изборите,които прави. Когато обуеш да пробваш нов чифт обувки другите могат да ти кажат как ти стоят,но само ти знаеш дали са ти удобни. Така че няма значение как изглеждаме в чуждите очи.

Мило момче, изхождай винаги от принципа "това на теб харесва ли ти, влече ли те, усещаш ли го за свое", не толкова от "какво ще кажат другите". Умения и опит можеш да натрупаш навсякъде стига да имаш яснота относно какво ти се прави. За пример ще ти дам много милиардери които дори нямат висше образование. Въпросът е да намериш това което ти се прави и да го правиш с желание и любов. Няма значение колко време ще ти отнеме докато го откриеш. Ти сам сподели коя е специалността, която най-много те влече. Според мен не прави компромиси със себе си, а намери маршрут към нея. И действай. А оттам насетне нещата ще се нареждат от самосебе си. Ако научих едно нещо от депресията и то е че си поел в грешна посока и това е аварийната лампа, която светва и това значи да смениш посоката. Можеш и да си с висше образование и пак да не си реализиран или пък добре заплатен. В България едно 90% от хората не работим това, което сме завършили. Но пък университетската среда си дава и своите плюсове като способността на аналитично и критично мислене, умения за самоорганизация и удовлетворението от изкарването до край на едно начинание.

Ванка,наистина плямпаш,както сам каза, но ако завършиш висше образование ,може би плямпането ще има структура .Когато започнеш нещо е добре да го завършиш.Това формира характер и дава база за развитие.Имах преподавател в СУ по математика, който имаше малко дете и заспиваше по време на лекции,но това не ме отказа да продължа образованието си .Преподавателите са хора и живота не щади и умните.Имам син,който прекъсна , не завърши висше образование и мисли както теб. Мисля,че имаш талант и не бива немотивирани преподавстели да определят твоето развитие.Успех!

Аз в бъдеще бих искала да се запиша предучилищна педагогика и да видя какво ще излезе.Парадокса е ,че не съм много социална(бая затворена съм),пък искам да работя и помагам на хора...Интересно ми е да видя,как е положението с българските университети.Не съм чувала много хубави неща за някои от тях.Мнението е ,че са застинали някъде във времето.Методите на работа не са адекватни,да не говорим пък за материала ,който се преподава и липсата на модернизирана база(макар че,в това отношение не навсякъде е зле положението,но има какво да се желае)Другото е,че естествено както навсякъде другаде,така и в тази сфера се случват доста нередности и на не малък процент от хората там не им пука особено от състоянието на сферата в която работят,а си гледат да си печелят пари.Както и училищата и гимназиите,на студентите се гледа като касичка....Една млада учителка беше споделила,че като е учила тази специалност ,студентите от други „ престижни“специалности ,че дори и някои професори са показвали доста пренебрежително отношение към тази специалност и към хората,които са избрали.Спомням си,че това ме втрещи,че преподаватели се държат така.Следването може много да те даде(за някои професии да не кажа,че е задължително да минеш през висше заведение,поради очевидни причини),но зависи къде ще отидеш.При нас масово се вижда за жалост на какво дерадже за нещата и много ми се иска да се промени това и хората в тази сфера да почнат да вземат решения водени не от какво те биха спечелили,а от грижа за образованието и т.н.Това ,което наблюдаваме е абсурдно.Грешно е,ако следваш дадена специалност или въобще се запишеш да следваш в университет,само заради своето семейство.Не всеки е създаден за това или пък на човек друго му е на сърце и е грешно семейството да го насилва да направи това каквото на тях им се иска.По този начин го обричат да бъде нещастен в това което ще се занимава и това на свой ред да доведе до други проблеми.Живеем във времена,когато човек може да трупа познания ,да развие нови умения по други начини,а не обезателно,като учи в университет.Пак казвам,хубаво би било да се ходи(за дадена специалност,ако искаш,пък е задължително да се запишеш),но не е на всяка цена това и не е нещо лол.Опита според мен е не по-малко важен от знанията.Има хора,които не са следвали ,но са оправни и се справят в дадената работа,защото имат някакви познания на които да стъпят ,които в процеса на работа ги развиват и занимавайки се в крачка те трупат опит и се справят далеч по-добре,от някой ,кохто на теория е върха,ама практиката му куца...При нас е хубаво,че не сме примерно като Сащ,където трябва наистина да си сигурен какво искаш да правиш,защото се вкарваш в огромен дълг и ако се откажеш ,то това би било напълно безсмислено.В това отношение сме добре.

Абсолютно съм съгласна, че ако не знаеш какво искаш да учиш НЕ трябва под натиска на който и да е да записваш! Именно поради факта, че в днешно време има хиляди източници на информация. Можеш и безплатно да я намериш, може и в курсове, маратони и така нататък. Крайно време е това застаряло мислене да спре! В крайна сметка нито си по-малко човек, ако не си учил висше нито пък означава че като го завършиш ще взимаш "големите пари". Да не казвам, че хора с по ДВЕ висши образования взимат ПОД минималната работна заплата... Иначе много ми харесва подкаста! Дерзай смело, Иване. 😊 Тони липсва, но с пълна сила ще се върне, вярвам го! Когато го усети тя разбира се. 🤗

Аз също не съм завършила висше образование но поради финансови причини исках да уча съдебна медицина криминалистика но не мисля че без висше образование си нищо

Аз направих 3 година почивка преди да запиша висше в НБУ...И още тогава 2006/2007 имаше преподаватели, които при нас се отнасяха по съвсем различен начинен, отколкото в другите университети, където преподаваха... Винаги е могло да попиташ, да бъдеш посъветван, изслушан, държали са се приятелски с нас... НБУ е класи над другите университети... Което не ми попречи да не завърша... Просто забременях, родих и намерих съвсем друго призвание... Висшето образование обогатява, създава контакти, приятелства, носи много ползи, но в никакъв случай не е задължително... Единственото задължително е човек да не спира да се развива, независимо как и къде...