От "Нищо Общо" до абсолютен хаос, до една истинска терапия, добре дошли в PodTherapy! Тук, аз Тони и брат ми Иван ще си говорим както за важни неща, така и за абсолютни безсмислици. Ще има много сарказъм, самоирония, безумни истории, абстрактни разсъждения и смях.
От различните ни представи за света, предизвикани от разликата във възрастта ни, до кой какво е ял през изминалата седмица, какво е чул и видял и с кого се е скарал. Надяваме се да прекарате един ползотворен час с нас, изпълнен със смях, теми за размисъл или просто да се разсеете от понякога натовареното ежедневие!
Пікірлер
Отварям моята история за Ванката със СУ, която е 5 годишна, за съжаление. Ако иска повече подробности, за да не става каша и нещо не се разбира, да пише, мога да разтягам локуми, колкото иска за СУ. Аз завърших езикова гимназия с първи японски език и втори английски. В момента уча Скандинавска филология. Започнах 2019 и 2020 дойде ковид, по същия начин като теб, беше много турболентна първа година, но останах с доста изпити, защото имах много проблеми у нас. През 2022 реших да прекъсна по препоръка на майка ми, и след известно време работа с психолог, аз прецених да се върна, въпреки натрупалите се изпити и постоянната ми тревожност и чувство за несигурост. Научих следните неща от това нещо: - Не е нужно хората в уни да са ти приятели, важно е ти да си го правиш приятно да бъдеш там със себе си - Важно е защо си започнал, за да продължиш, тоест това, което учиш трябва да ти харесва или поне да се научиш кое ти харесва и защо не ти харесва, за да можеш да го отработиш. Като при мен се забеляза, че езикът, заради който влезнах не ми остана любим, а точно по този, който изостовам. - Разликата между курс и висше е огромна, защото като се замислиш и Тони е завършила нещо (което не помня термина, креативно) свързано със снимане на видеа, но всеки втори в днешно време държи камера - висшето ти вдига цената на труда, който полагаш за професията, която искаш да имаш. Говорила съм и с хора програмисти, които са ми казвали абсолютно същото нещо, че курсистите се занимават само с едно нещо, докато дипломираните знаят тънкостта. Има разлика в заплатата. Съгласна съм, че можеш без диплома в някои случаи (особено ако исакш да си лекар, адвокат или психолог), обаче отново в един етап ще е нужно допълнително нещо, за да ти се надгради професията ти и съответно заплатата ти. Оценявайте образованието и труда си.
Браво Ванка, продължавай все така! По темата съм напълно съгласна с теб. Завърших Информатика и компютърни науки във ВСУ с 300 зора, но не съжалявам, защото натрупах много житейски опит всичките тези години, а пък съпругът ми е завършил в Германия "Фотография" и понеже знае нивото на специалността в Б-я и разликата е огромна. За жалост не всеки може да си позволи да учи в чужбина. В неговия случай висшето му е задължително, без него няма как да работи, докато при мен не е така. Имам 2 деца и никога не бих ги карала на сила да учат висше, докато моят дядо щеше да се срамува от мен, ако не бях завършила, така че, поне за това си струваше всичко. Нямам търпение за следващия епизод!
Аз гледайки Иван, който иска да учии в ректората, а аз изкачвам 6 етажа, за да стигна до гълабарника хаха
Аз отново с няколко мнения по въпроса ще наспамя с коментари, поне ще опитам да ги разделя да има смисъл. :D За изяснение на Ванката: НБУ е създаден от бивши преподаватели на СУ. Администрацията на СУ е от праисторията и е отвратителна, за преподаватели и студенти, това си е всеобщ факт, уви.
Ванка,страхотен си!Епизода е топ! След като завърших училище,записах висше,но прекратих след 1 семестър.В момента(17г по-късно)се замислям да запиша,защото в работата ми,за да се развивам ми липсва само диплома.Имам опит,но нямам диплома 😂
НБУ е създаден от преподаватели в СУ.
А аз уча в гълабалника (6-тия етаж)в ректората на СУ 🐦
Тегли студентски заем, иди в чужбина, тва е 😂😂😂
Браво, Ванка. Справяш се супер ❤
❤ еххх безкрайната тема с вишето образование 😅 супер интереснен беше епизода! Имам много малък опит с български универисетет, защото после записах в чужбина университет и там завърших. Като цяло проблема не е в университета, а в професорите! Според мен е супер важно за развитието на всеки един човек, ако има възможност/лукса, да отиде да следва. Не става толкова въпрос за самити знания, а за това което човек научава за себе си през тези години. В идеален вариант това е времето когато можеш да опиташ от всичко (в моят университе студентите имаха свободата да си избират предмети и да опитват различни курсове от различни специалности). За това враме може да се опита, да се сгреши, да се научи, да се дискутира и най-вече да откриеш какво наистина те интересува и какво не. Ще работим цял живот, според мен няма нужда да се изпуска такъв ценен опит... Поне това е в идеален вариант следването. В България имаме доста сериозен проблем с професорите, голяма част от който, нито ги интересува, нито им пука, нито имат хъс или желание. При такива условия те разбирам, че ти се струва като загуба на време...😢
Човек,докато е жив се учи.Стига човек да не е като кон с капаци той всеки ден научава нещо и се развива по някакъв начин.
Браво Ванка! По-добре ти е като си сам!❤
Аз в бъдеще бих искала да се запиша предучилищна педагогика и да видя какво ще излезе.Парадокса е ,че не съм много социална(бая затворена съм),пък искам да работя и помагам на хора...Интересно ми е да видя,как е положението с българските университети.Не съм чувала много хубави неща за някои от тях.Мнението е ,че са застинали някъде във времето.Методите на работа не са адекватни,да не говорим пък за материала ,който се преподава и липсата на модернизирана база(макар че,в това отношение не навсякъде е зле положението,но има какво да се желае)Другото е,че естествено както навсякъде другаде,така и в тази сфера се случват доста нередности и на не малък процент от хората там не им пука особено от състоянието на сферата в която работят,а си гледат да си печелят пари.Както и училищата и гимназиите,на студентите се гледа като касичка....Една млада учителка беше споделила,че като е учила тази специалност ,студентите от други „ престижни“специалности ,че дори и някои професори са показвали доста пренебрежително отношение към тази специалност и към хората,които са избрали.Спомням си,че това ме втрещи,че преподаватели се държат така.Следването може много да те даде(за някои професии да не кажа,че е задължително да минеш през висше заведение,поради очевидни причини),но зависи къде ще отидеш.При нас масово се вижда за жалост на какво дерадже за нещата и много ми се иска да се промени това и хората в тази сфера да почнат да вземат решения водени не от какво те биха спечелили,а от грижа за образованието и т.н.Това ,което наблюдаваме е абсурдно.Грешно е,ако следваш дадена специалност или въобще се запишеш да следваш в университет,само заради своето семейство.Не всеки е създаден за това или пък на човек друго му е на сърце и е грешно семейството да го насилва да направи това каквото на тях им се иска.По този начин го обричат да бъде нещастен в това което ще се занимава и това на свой ред да доведе до други проблеми.Живеем във времена,когато човек може да трупа познания ,да развие нови умения по други начини,а не обезателно,като учи в университет.Пак казвам,хубаво би било да се ходи(за дадена специалност,ако искаш,пък е задължително да се запишеш),но не е на всяка цена това и не е нещо лол.Опита според мен е не по-малко важен от знанията.Има хора,които не са следвали ,но са оправни и се справят в дадената работа,защото имат някакви познания на които да стъпят ,които в процеса на работа ги развиват и занимавайки се в крачка те трупат опит и се справят далеч по-добре,от някой ,кохто на теория е върха,ама практиката му куца...При нас е хубаво,че не сме примерно като Сащ,където трябва наистина да си сигурен какво искаш да правиш,защото се вкарваш в огромен дълг и ако се откажеш ,то това би било напълно безсмислено.В това отношение сме добре.
Когато си в гимназията всеки си представя живота по един или друг начин и някак си вярваме че в донякъде справедлив, но всъщност не е. Даже и в университета имаме това лужливо чувство,че имайки 6ци сме напред и когато всичко свърши и отидеш в реалния живот се оказва че на никой не му пука. Парадокса е че ти може да кмаш 6ци в университета, но в практическата работа да си много зле и това е защото в университета начина по който те учат не е съвременен. От друга страна точно тези мизерни условия които описваш Иван те подготвят за реалния живот. Просто Софийски университет се грижи да ви създаде реална представа за живота в България. Защо им е прекрасен сайт като ако отидеш в която и да е институция в някой случаи дори нямат сайт или са много зле. Новобългарския създава илюзията за модерна евеопейска държава която не сме. Защо да свикваш на хубавото, като така или иначе ще си си в лошото? 😂 Та шегата на страна. Необходимостта от висше образование е относителна. Има професии не една които няма как да работиш без да си учил ( лекар, адвокат и т.н.) и няма как да научиш повече от гугъл отколкото от университета. Има други като автомонтьор, за които висше образование не е необходимо. В този ред на мисли по скоро е добре да се замислиш как се виждаш след т години, каква работа ди представяш за себе си( в офис, да пътуваш и т.н) , след което вече премисли какво да учиш и дали. За мен образованието ти дава и дисциплина 4- 5 години редовно ходене на лекции и упражнения, подготвя те и за отговорностите в живота донякъде. Така че не се отказвай и хора излезте от мита че работата е нещо супер готино. Ами да работиш е гадно и изморително и повечвто хора работят защото им се налага, а не защото искат. И най- прекрасното хоби може да се превърне в досада, ако ти стане професия, за това избери нещо любимо и ще кмаш малко по- голям шанс да си от малцината които отиват с любов и желания на работа, защото да и такива има, но са мислили разумно преди да изберат и най- вече познават себе си. ❤
Иванееее,Иванеее, спасение няма 😂😂😂😂😂
На пръв поглед взел нещата в свои ръце ( визирам подкаста), изглеждаш по- сериозен ,като присъствие.Така по темата - като завършила уни преди 15 години ,често си мисля,че това бяха едни " пропиляни" години на време и средства. Първо,че влязоха в специалност , която даже не знаех какво ще се занимавам- икономическа. Стара база, стар начин на преподаване, никаква практика,теория от преди 50 години. Като творящ човек осъзнавам, че това въобще не е било за мен, но гордостта на родителите , че съм завършила, без значение колко пари съм изхарчила,без покритие. И разбира се, че образованието е много важно, но днешното време предлага всякакви курсове и обучения с реална практика, така че само за искаш и имаш желание, няма да останеш необразован. И нека не звучи така, че няма смисъл от университети, но това да учиш нещо ,само защото да си завършил,няма смисъл. Сега живея в УК и ми харесвах,че младежите завършват гимназия на 16 год и тук тази gap year е много по- релевантна , отколкото да завършиш на 18-19.😊
Трябва човек сам да иска да учи през целия си живот и непрекъснато да се развива. Университета вече е продължение на училището - достъпно е за всички, няма големи критерии за прием, сравнително евтини такси. Затова се напълниха университетите с всичко живо. Много от хората реално не искат да учат, но обществото им го налага и те го бутат, за да има. Някой от записалите биха се задоволили и с нискоквалификациран труд или биха преуспели с нещо свое. Не трябва да се приема за задължително. Всеки трябва сам да избере дали биха му били полезни тези години на учене. Загуба на време е, когато не ти влязат в употреба знанията по-нататък в живота.
Хайде Ванка,честито,радвам се за новото видео, успех в начинанието, и от време на време взимаи НОА при теб,поздрави
Дори и да си записал нещо, което не харесваш, довърши го, за да не потиснеш самочувствието си. Мозъкът подсъзнателно не обича да оставя нещата недовършени и ако има такива, това ще се отрази на самооценката. Освен това, когато решаваш да презаписваш, това е игра, в която трябва сеирозно да внимаваш, тъй като може да се превърне в навик. Имаш потенциал, бъди по-сериозен и постоянен и нещата ще се случат. Звършила съм Софийски, сега карам магистър там и продължавам да бъда доволна. Вече се дипломирах, но ЗНАМ колко е трудно, защото учих филология. Трудът ражда плодове, а ако пък ти не ги искаш, се научаваш на дисциплина. (Това ти го описва момиче с луна в Овен, което има потребност от РАЗНООБРАЗИЕ, така че знам какво е да правиш досадни неща, но си струва).
Довършвам с личното ми мнение: доволна съм от обучението си. Софийският университет ми даде знания (и то полезни), обогати културата ми в разнородни области, подари ми контакти, които ме напрвавиха по-добра със самата мен, научих се да общувам и е удовлетворяващо да знаеш, че с тези приятни неща, все пак си се потрудил.
Съгласна съм с мнението за СУ. Учила съм в УНСС и после в СУ. Сравнявайки ги съм благодарна , че първо съм попаднала в УНСС. Много суха теория, преподаването скучно, организация и администрация - ниво 0. Базата също няма общо. Проблеми има навсякъде, но мисля, че единият университет дава много повече на студентите.
Имаш дар слово, завърши си журналистиката. Вярвам, че по натам през годините ще откриеш себе си. Аз завърших връзки с обществеността в Търново. Да, имаше много минуси, но през годините имаше дисциплини, които ме вдъхновяваха и така избрах и каква магистратура да уча после и да задълбоча в брандинга. 😊 За съжаление повече залагат на теория, а не на практика. Но, все пак, нека не забравяме, че висшето образование е пожелание, не е задължително и голяма част от обучението е самообучение. Хубаво би било да са повече млади преподаватели, надъхани и горящи в работата си, но за съжаление, трябва да се задоволим с това, което имаме. 😁 Общо взето, не влагай големи надежди и не залагай големи очаквания, а просто се забавлявай. Ще срещнеш готини хора, ще имаш незабравими моменти и ще създадеш спомени за цял живот. Понякога трябва да излизаме от зоната си на комфорт, защото не знаем какво се крие зад ъгъла. 😊 Желая ти успех, много си приятен за слушане, дерзай и бъди щастлив. Това е най-важното! Не слушай никого, следвай собствените си желания и сбъдвай. ❤️✨
Ванка, записвай в НБУ 😂 100 пъти по-интересно е.
Виж сега много зависи какво искаш да правиш и с какво искаш да се занимаваш, понякога трябва да си изтраеш тези 4 години, защото не става нито с курс, нито със сертификат
Браво Ванка!
Здравей! 1. За почти всичко съм съгласна с теб, НО образованието никога не е загуба на време. Не знаеш кога какво ще ти се случи занапред в живота и накъде ще се завърти съдбата ти. Това, че си никой без диплома, наистина са остарели схващания, но човек, който не знае какво иска от живота (което е съвсем нормално), е по-добре да започне от някъде. Съгласна съм, че за някои професии не е нужно висше, но във вашата сфера би било чудесно допълнение. Довърши си журналистиката, колкото и да ти се струва ненужно в момента - един ден ще си благодарен на себе си, а още повече, че вашите изяви все пак имат такава насоченост. Във всяка една специалност има дисциплини, които не разбираме защо са там, но трябва да гледаме мащабно на нещата. 2. Това за разликата в университетите - според мен образованието в световен мащаб вече е на много ниско ниво, за съжаление. Искам да кажа, че масово хората са неграмотни и неможещи по ред причини, независимо от това къде и какво са учили (с изключения разбира се). Аз лично в момента завършвам една специалност в частен университет и друга в държавен. Двата университета нямат нищо общо помежду си, освен факта, че който иска да учи - учи и се развива, а който е там само за диплома ще си я получи, независимо от това колко е некадърен. Познавам много хора от СУ и там положението е общо взето такова. Други в чужбина споделят същото. Както за всичко друго в нашето общество, за това също трябва да се бориш сам, както намериш за добре. Всеки опит е ценен и всяко едно усилие има значение. На първо място поставяш себе си и своето развитие и всичко друго ще се нареди както трябва. 3. Интересно видео, макар че Тони малко ми липсва, но нищо. Ще я изчакаме да се върне.❤ Трябва да има повече качествено съдържание като вашето. 😊
Софийският университет е с много остаряла администрация и политика като цяло- факт! В него обаче преподават изключително стойностни хора с които е истинска привилегия, да можеш да общуваш! Ако на първата лекция ти решаваш ,че там е тъпо и нямаш търпение "да излезеш в междучасие за цигара".. май проблемът съвсем не е в университета. Четирите години там със сигурност не са "загубени", дори ако след тях не се развиваш в същата специалност. Въпросните години са време на порастване и интелектуално израстване! Да срещнеш интересни , амбициозни , начетени хора , да се научиш на самостоятелност и отговорност. Ето тук идва приблемът при теб, бих предположила аз. Това са май нещата от които стремглаво бягаш. Long story short - На кривата ракета - космоса ѝ виновен. :))
Нямах никаква идея, какво искам да уча; записах специалността от първото класиране, после магистратура и вече не знам колко години работя по специалността си 😊 Всичко е до късмет, добро/лошо стечение на обстоятелствата, както и личната мотивация. Успех, Ванка!
Same😒
Сложих палче още преди да гледам. Ей така, за подкрепа :)
Обожавам те и съм напълно съгласна с теб 💞Прекарах 8 год в учене в уни и сега имам престижната професия която исках и заради която записах уни но разбирам че не е това което искам от живота и съм го записала пак от предразсъдъци и мнение на близки. И сега общо взето съм на кръстопът какво искам да правя с живота си и да започна нещо от нулата но което е за мен. Така че да уни може да е загуба на време защото дори и да го завършиш след време не е гаранция че ще си удовлетворен от работата си👌
Ох,добутакй го бе Ванка!Реално ако не учиш,какво друго ще правиш??В смисъл,виждам те,ти си,като мен, нямаш мотивация,не знаеш какво искаш,но повярвай,не правиш ли нещо,каквото и да е,просто ще лежиш,, ще си губиш времето и накрая ще си без диплома дори И другото,ако си мислиш,че в НБУ ще е различнионяма да е,аз там съм учила и не го завърших!Повярвай,познавам мисленето ти,просто защото виждам себе си на твоята възраст! Проблема не е във висшето или не,проблема ти генерално е друг!Хубаво е,че ходиш на психолог, надявам се той да ти помогне с мотивацията или по скоро липсата на такава!Също и да намериш своето нещо и да не се отказваш лесно,също и да не се отегчаваш бързо! Успех във всичко, ще гледам с интерес подкаста!
Завърших туризъм…не в София, но все пак. Пълна загуба на време! Образованието в България е едно голямо НЕ. Както каза декана на моята катедра за лекторите “ те не виждат студенти отсреща, а 1200лв, 1200лв, 1200лв “🙃 Тъжно но факт
Завърших бакалавър в Търново тази година. Тотал щета. Явно е така навсякъде. И преди някои да каже, че "младите" само мрънкат. Е, завърших с 6.00, но истината е, че знания за 6.00 липсват. И то не защото съм пропуснала нещо - не. Защото преподавателите не идваха на лекции, ако дойдат говорят 20мин и казват "айде да пием кафе", или пък още от първата лекция дават изпита и казват "гответе се, това ще е". Някой път и да имаш желание - не ти ли се предоставя възможност, няма как да научиш нещо. Кипях от желание да уча, да опитвам, но уви - пристрастих се просто към кофеина и пропилях 4 години.
Много добре се справяш и сам. Относно висшето образование и като възпитаничка на УНСС, и то в по-добрите му времена, мога да кажа, че имаше абсолютно ненужни предмети и много суха материя без практика. Всичко, което научих в професията е след това. Проблемът е, че всички работодатели искат хартийката. Аз все пак учих задочно и работех, така че не бяха съвсем загубени години
Ванка, така като те слушам си мисля, че специалност Реклама в НБУ много би ти паснала. Аз след месец завършвам и горещо ти я препоръчвам. Освен базата, която наистина е много добра, самите преподаватели в рекламата са хора, които си обичат работата. Супер готини, свежи и мили. Даже се радват като им задаваш въпроси 😉. Специалноста е много креативна, но освен това се изучава и маркетинг и част от бизнеса. В нея научих повече маркетинг отколкото от втората ми специалност Minor Marketing. И това е другото яко нещо - имаш възможност да учиш и втора специалност без да плащаш и накрая излизаш с диплома от двете специалности.
Аз те разбирам, напълно. Това което разказваш е че когато дойде момента в който трябва да се адаптираш към университетска среда, изпитваш депресия или влизаш в дупка. Много познато. Отговорите при мен дойдоха от срещи с психолог. Коренът при мен е теревожност и се стремя да си намаля стресорите доколкото е възможно това. Ти си умно момче и съм убедена че ще намериш своя начин.
Евала, мн се кефа на теб, радвам се че остана да водиш канала. ❤
Записвай някаква специалност избутвай го и това е. Колкото и да се отказваш няма да намериш свестен университет. Аз завърших Лесотехнически със страхотна група благодарение на хората в нея успяхме всички заедно да завършим сплотени срещу преподавателите. Няма как с комуняги да се разбереш брат,просто професорите са на по 100 години със стари разбирания. Всеки университет се руши както горе долу цялата държава, те болниците пропадат ти университетите гледаш😂
Завърших в медицински университет и после записах в нов български и определено мога да кажа, че стресът на първото място беше кошмарен…имах в нбу преподаватели, идващи от софийски, които признаваха как се държат там и при нас 😄 ако знаех, че мога да си спестя емоциите и преживяванията, които изживях може би нямаше да си го причинявам 😂 Определено всеки може вече да завърши нещо, но не е лошо да имаш диплома и не се знае кога ще я ползваш, какви времена ще дойдат и желания 😅 ако има как да изкараш още една година в Софийски или две и да се прехвърлиш да довършиш в нбу за още 2 би било супер, хем ще ти признаят кредити, хем по-малко семестри ще платиш. Аз като отидох в нбу и ми акредитираха цели 2 години от медицински и само още 2 години платих. Сега живея в Дания (където завърших магистратура и нищо общо с бг ест) и тук примерно няма значение какво си учил, но искат да имаш поне бакалавър, за да работиш, но в доста от случаите даже са изброени всякакви специалности в обявите и ти отваря врата образованието. Значи, че имаш представа някаква и базови общи познания по нещо, а после започва истинското, но заплатено учение 😂
Аз съм на мнение, че образованието е много хубаво за хора без дисциплина един вид. Хора като мен, защото, хубаво, на мен са ми интересни текстовете, които четем, обаче никога нямаше да стигна до тях сама(от известно време не съм чела и по собствено желание, нещо което аз да съм избрала) и без тази рамка, която да ме бута айде тоя текст днес, другия утре и да напишем и курсова за мнението ни до тук, буквално щях да съм по-назад... или със сигурност щях да се чувствам назад. Бих казала, че е нещо, което си заслужава да опиташ, особено на възрастта 18-25(като цяло са повече млади), защото те доближава и до хора с подобно на твоето мислене и в крайна сметка благодарение на образованието можеш да разбереш какво искаш. Аз си нямах на идея, че специалността ми ще ми допадне, беше малко на късмет. Защото ми допада си мисля, че е много полезен опит, особено за хора без посока, защото за да успееш без висше ти трябва все някакъв план, в уни малко или много почваш да си изграждаш представите за бъдещето и включително полезна част от висшето са стажовете, които са задължителни за някои специалности... Абе обширна тема е. Аз съм ЗА част 2 някой ден 😁 Много як епизод, очаквах го, заради празниците да пуснеш даже другата седмица, зарадвах се, че има какво да гледам 💜
Ванка ,топ си ❤🎉
Има специалности, за които университета е доста важен (например математика), но за повечето няма смисъл. Но е добър опит от житейска гледна точка.
Аз като записвах знаех, какво искам да уча, само че не бях добре проучила специалностите, а пък и бала ми не беше висок и ме приеха “математика и информатика”, а аз исках да се занимавам с програмиране. В последствие разбрах, че е било педагогическа специалност. В първи курс всички учехме едно и също, т.е имах възможността да се преместя в друга специалност втори курс, но вече бях много привързана към хората и не го направих. Влачех изпити, защото работех като сервитьорка и спях по 3 часа на денонощие, 8 часа в университета и 8 на крак. Някак го добутах до 4 курс, беше ми останал само 1 редовен изпит и 1 държавен, за който на финалната права разбрах, че трябва да взимам много избираеми, за да се явя (защото в СУ никой нищо не ти казва 😂) и си казах майната му, и без това няма да ставам учителка и си станах програмист. Но безспорно в университета взех много знания + житейски опит + хубави приятелства и разнообразни познанства. Ако можех сега да избирам дали да запиша пак - бих.
Честито първо самостоятелно видео. Но, човек ако иска да учи ще го прави. Независимо от университета или от преподавателите. Но, когато на човек не му се учи все ще намира оправдания. 🙂 Каквото и да се говори СУ си остава един от най-елитните в България. Ванка, прочети малко информация и виж в колко класации е на челните позиции. Завършила съм две специалности в СУ и съм много доволна. Не си прав, че СУ не е хубав университет. И преди и сега си остава най-елитния университет.
Страхотна тема, Ванка! Махай я тази журналистика, поработи - подкастът Е работа и ако наистина много искаш, запиши каквото наистина искаш или карай наистина на курсове. Аз имам бакалавър Туризъм (влязох "Икономика на туризма" и излязох "Туризъм" заради глупава смяна на кодове във факултет "Управление") и магистър "Управление на човешки ресурси" в Икономическия университет Варна. Магистратурата беше повече по мое желание, а бакалавъра - заради майка ми, не че много ми трябваше. Сега работя на рецепцията на хотел и някои от колегите ми са със средно образование, така че реално аз мога да си обърша...познай кое с дипломите ми. "Ако не си завършил висше си аут" - да го кажат на Зукърбърг и още куп американски милионери, които са напуснали бръшляновата лига, за да правят пари. Студентският живот обогатявал? С какво по-точно? Добре, ако си на квартира или общежитие сигурно е интересно, макар че да мизерстваш не е моят начин да се забавлявам. Само да кажа, че не съм от богато семейство, нито съм някаква принцеса, но смятам за излишно да се лишавам от удобства, за да преживея нещо рекламирано като УАУ, докато всъщност представлява лекции, упражнения, глад, чудене дали да си купиш храна, водка или цигари и накрая взимаш диплома, но си никой ако нямаш връзки в тази държава. От друга страна има много хора, които по-късно през живота си записват второ висше или някаква допълнителна квалификация и го правят с желание и цел и това е напълно различно. Ако сега ми дадат торба пари, кандидатствам за Йейл - това е мечтания ми университет или за Оксфорд да уча литература. Да, точно така и ще го правя с кеф. Иначе за рисуване, ако не е графичен дизайн - Национална академия по изкуствата, а може вече и това да са вкарали, не знам.
В момента който здраво си мисля ,, Иване моля те, чакам епизод най-накрая😭. Дано да е качен” и отново като на магия ги качваш
Ох, виждайки че се сам и веднага се върнах да видя колко дълаг е епизода, защото бях като как ще оцелее той САМ доброволно да говори над час и е 35 минути, но даже по-добре, защото ми свършиха всички продуктивни задачки за деня, които могат да се вършат докато ви слушам.
Учих това, което исках от дете и сред 5 работа се преквалифицирах. Дали имаше смисъл да и не... но съвет от мен, отиди на бригада и пътувай в САЩ. Така дори просто да решиш да бута няколко години ще видищ щатите, защото истината е,че след това става адски сложно да се инвестира в такова дълго пътуване. Ходих 3 пъти и се върнах без пари, о видях САЩ и малко от Европа. :) П.п за ммм, като юрист ще кажа, че никъде в страна тази специалност не е на ниво и както се казва "рибата мирише от Су...хм...главата"
Браво знам много добре ти се получава продължавай все така (пс аз съм на твоето мнение за образованието )❤❤
Супер си Иване, може би журналистиката трябва да я завършиш :). Беше ми интересно и забавно!
Може би 😂❤️
Много се радвам, че направи подкаст по тази тема, защото съм първа година на уни и честно казано не е лесно. Постоянно си мислиш това за мен ли е или не. Пожелавам ти успех и вярвам, че всичко ще е наред❤
Партито за рожденият ден приключи , почистих и сега е време за релакс и терапия ❤😉
Ванка, за всичко си прав, но трябва ясно да си даваш сметка, че висшето образование изначално е самообразование. Това не е училище. Няма кой да те мотивира, няма кой да те води за ръка и да те учи. Дават ти конспект, малко лекции и другото е здраво бачкане и минаване през един път, който си е твоят личен път. Много колеги отпаднаха от следването и всички казваха, че не им е интересно. Не казвам, че и при теб е така, но повечето нямаха характер да избутат през всички трудности, а някои просто не бяха за университета интелектуално. Аз не виждам съществена разлика между политология и журналистика. И двете предполагат в рамките на поне четири години да развиеш изключителна способност за критично четене, критично мислене и върхът е да пишеш критично. Това е същността на хуманитарните специалности. И трите умения са зверски трудни за усвояване- поне за мен беше така и още се боря, нищо че съм завършил. Дори да учиш журналистика, трябва да знаеш икономика, трябва да знаеш история, философия, политология, религия, право и т.н. Трябва да можеш да пишеш, да анализираш критично информация и да боравиш с различна методология. Всичко това иска мнооого четене. Няма такова нещо- не ми е интересно. Никой на работното място няма да те пита дали ти е интересно- бачкаш. То сигурно не ти е интересно да редактираш видеа с часове и дни, ама стискаш зъбите и го правиш. Така и с образованието. Спирай се на някаква специалност и запрятай ръкави. Минаваш изпитите и допълнително работиш върху себе си. Развивай креативна журналистика :))). Университетът ти дава базовото, другото сам си го набавяй. Никакви курсчета няма да заместят бачкането в университета.
Много благодаря ❤️