Аз до голяма степен се припознавам в това... 😬 И да, виждам доста смисъл в нещата, които казваш... Особено силно впечатление ми направи това изречение "вярваме, че трябва да отговаряме на определени условия, за да бъдем обичани". За съжаление, това усещане идва не само от родителите, но и от обществото като цяло. Още от съвсем малка, винаги съм била тихото, срамежливо, интровертно дете... И още от малка съм разбрала, че обществото има проблем с това. Много са малко хората, които могат да оценят тихите същества. Повечето единствено ти внушават, че си скучен и не знаеш как да си живееш живота. Роднини, учители, връстници...всички непрестанно те подтикват да говориш по-високо, да излизаш по-често, да се социализираш, да се забавляваш "като всеки млад човек", не защото е добре за теб или го искаш, а защото така е "нормално". После, когато станах на около 10 години, започнах да имам сериозни проблеми с обсесивно-компулсивното разстройство, сега съм на 24 и мога да кажа, че съм прекарала по-голямата част от живота си до този момент в криене. Никога не съм смеела да споделям с хората през какво преминавам, винаги съм се криела, за да мога да изпълнявам ОКР ритуалите, без да ми се подиграват... Защото иначе "какво ще кажат хората"?! Никой не обича "откачалки". Нали знаете... Толкова пъти съм заспивала разплакана от изтощение и безпомощност, без да смея да кажа какво става. Което доведе до изключително дълбока самота. Сега, когато станах малко по-голяма, разбрах, че съм също така и асексуална и ако трябва да съм по-точна апотисексуална, което е просто друга дума за sex-repulsed asexual, както казват на английски... Не съм аромантична, но и не преследвам романтични връзки. И това ме наранява страшно много, защото с времето установих, че обществото издига в култ сексуалните и романтичните отношения, докато същевременно абсолютно неглижира приятелствата и платоничната любов. Романтичните и сексуалните партньори са на първо място. The favourite person, the special one, the significant other... А аз какво съм? The insignificant other... През последната година осъзнах, че без значение колко дълбоко обичам някого, мен никой никога няма да ме обича със същата дълбочина. Колкото и усилия да полагам да изградя истинска близост с човек, аз завинаги ще съм ей така, ако остане време...между другото. За хората аз съм сбъркана, повредена, незряла, непълноценна, недостатъчна... Защото съм различна и не предлагам това, което всички искат. Или иначе казано, защото не отговарям на условията. Аа... И отделно, преди няколко години, когато реших, че ще стана веган, започнаха да ми обясняват колко съм луда, че съм против насилието, и да ме питат дали не съм влязла в секта. Та... Общо взето, съобщението, което цял живот съм получавала от обществото, е, че аз не съм наред. Че трябва да се променя. И ако откажа да го направя и реша да отстоявам себе си, тогава просто трябва да се примиря с факта, че за мен място в това общество НЯМА. И да... Признавам. Аз не съм просто критична, аз направо се самоопределям като мизантроп. Никога не бих критикувала човек заради носа му или дрехите му, но за думи, за действия - да. Те ме разочароват и нараняват непрестанно. И няма да си кривя душата, вече съм пълна с толкова много отвращение, че просто не мога да общувам с хора. Ужасно съм самотна и плача всеки ден заради това, но не знам какво да направя. Не чувствам истинска връзка с почти никого... И да общувам, и да не общувам, все тая... Самотата си остава. Имам цветнокож приятел, израснал по времето на Апартейда в Южна Африка, и забелязвам същите процеси и при него. Най-нежната и чиста душа, която може да съществува, но същевременно циничен мизантроп. И аз не мога да спра да си мисля какво ли е било за едно малко цветнокожо детенце да наблюдава тези white spaces, недостъпни за него, и да се пита защо то никога не е достатъчно добро, че да получи малко любов и уважение...като белите хора. И всичко това ме кара да смятам, че човешкото общество като цяло е изключително токсично, СВРЪХекстровертно, аблеистко, расистко, хомофобско, трансфобско, ейфобско (aphobia) и като цяло изключително дискриминационно и конформистко. Хората, принадлежащи към което и да е малцинство, до голяма степен са обречени по рождение... Отхвърлят те, отхвърлят те и в един момент решаваш, че повече няма да им дадеш шанс да го направят отново. Този път ще ги отхвърлиш ти... Ей така се става мизантроп...в случай, че някой се чуди. 😞🤷‍♀️💔💖 И разбра се, много благодаря за видеото, Дамянче. Това е един от най-любимите ми KZread канали. Заслужаваш милиони абонати, хората наистина трябва да те слушат! Казваш много смислени неща. И се извинявам, ако коментарът ми е твърде дълъг или скандален...

Важно е човек да има мега добро сърце, това че е много критичен всеки си има недостатъци важното е да имаш повече положителни качества говоря за добродетели в сърцето сред добродетелите е това и да си оправен

Как да общуваме и да подхождаме с човек, който усещаме като свръх критичен? На моменти баланса между да запазим добри отношения, и да не неглижираме личните си граници е доста труден.

Много добро видео! Супер полезно и супер добре обяснено! Благодаря

Страхотно видеоо! 🎉

Здравей ! Клиповете които правиш са страхотни ! Много бих искал да направиш клип за интригите на работното място.

@user-is4ix8er7m

Жыл бұрын

Да, това би било много интересно и полезно!

Красноречиво и точно!

Благодаря ти, Супер полезна информация :)

🌸

Здравей! Ще е бъде много интересно да се обсъди темата със шофирането! Забелязала съм (и аз не съм изключение) , че хората се променят когато седнат зад волана. 😀

Чудесно съдържание!

Дамяна, би ли обяснила на психологическо ниво максимата: ,, По-добре да съм щастлива, отколкото права''?

Полезно ми беше! Помогна ми за 1-2 осъзнавания

Аз съм много критична към това, кой да е до мен, точно защото когато се доверявах ме използваха и манипулираха. Именно отстоявах себе си и своите граници. Т. Е. Отстоявах, какво изпитвам, какво искам да постигна, как да се боря. Постоянно имаше някой около мен, който да ми казва, как се чувствам, как да мисля, какво да ме вълнува и т. Н. За това започнах да оставам сама. Гадно е.

Здравей, прекрасна! Това видео ме наведи към мисълта за следния въпрос: защо, защо, защо... непрекъснато "живота" ме среща и заобикаля с един и същи тип хора, а именно, типа хора, които не мога да понасям- спрели, бавввевннниии, споооокойниии, флегматични, без емоции, равнодушни...??? Направо ме побъркват такива хора и колкото такива хора има на планетата Земя всички са край мен! Сигурна съм, че съдбата се опитва да ми каже нещо, но идея нямам какво ...

@anially

Жыл бұрын

И аз не понасям такива..

@steliyana.i

Жыл бұрын

За да ги приемеш такива, каквито са, без осъждане.

@plamenkaaaaa

4 ай бұрын

❤

супер си :)

❤️

Радяам се да науча нещо ново ☺️

Аз си падам малко критикарче на моменти, но не е през цялото време 😅 Аз си го знам, че не е добре. Мисля че напоследък съм по-добре в това отношение!

Искаме повече информация за нарцисизма, социопатията и психопатия.

@user-is4ix8er7m

Жыл бұрын

... И как е възможно да им противодействаме и да се защитим от тях. Да предотвратим манипулация от тяхна страна. Само игнор ли е или има и други варианти?

@user-ip4kt3dt7n

Жыл бұрын

@@user-is4ix8er7m мдаа

Нито имам проблем с миналото нито с оценките които съм имала .. и пак съм критична и виждам как хората напоследък се интересуват все по- малко от дълбочината на нещата .. защото е напрягащо и изисква усилия, а по-приятно е да не се тормозим много много … няма как за това да си затворим очите и да кажем че не е така.. и да някой тук ще каже ама не всички са Такива.. разбира се но по-голямата час са и няма как да се съглася че не са…

Преразказа ми мисълта

а ако критиците сме ние самите към себе си ?

Мисля, че ставате жертва на т.нар. в логиката "грешна генерализация". Взимате (супер) редки частни случаи и твърдите, че това важи за всички "критикарчета" от дадения тип. Има много случаи, когато е нормално да сме критични. Също така зависи от нивото на човек. Лесно е да не си критичен, когато си на нивото на останалите, но е неизбежно, ако си няколко нива над тях. Представете си например да живеете в най-долното гето. Ще бъдете ли критични към съседите си, които ви правят живота ад? Най-вероятно отговорът е да, ако трябва да сте честни със себе си. Между другото, истината е по-важна от наранените чувства на хората. Е, в повечето случаи поне, за да не генерализирам и аз (; Все пак, ако става дума за нещо маловажно, но с голям ефект за настроението на някого, бих си замълчал. Но дотам. Не трябва да се лъже за тази цел. Рано или късно това се връща като бумеранг.

@v.s.5460

Жыл бұрын

Мисля, че Дамяна адресира това още в началото на клипа и след това към края като даде пример с война, убийства и т.н.. Критиката/хейта с основание е нещо нормално. Под оснавание имам предвид, когато поведението на даден човек има кофти последици за теб или за обществото като цяло. Примерно ако съседите ти правят живота ад, е нормално да си критичен към тях. Но ако съседите ти са глупави/прости/неуки/грозни (по твоите критерии), без това по никакъв начин да афектира теб и живота ти, но въпреки това ги критикуваш постоянно... там вече проблемът е в теб :)

@nvmffs

Жыл бұрын

​@@v.s.5460 Аз се припознавам в много от примерите ѝ, но нямам нищо общо с нейните хипотези за причините, довеждащи до тази критичност (които тя изрязава като аксиоми). Например аз съм този, който обяснява, че всички са егоисти. В моя случай това е заради силния антагонизъм с моя алтруизъм. Не знам тя какви хора познава, но ми се струва нелогично егоист да говори така. Може би, ако е някоя емоционална дама, тогава е по-възможно, но би трябвало това да са спорадични случаи, докато при мен това се случва още от детството, защото винаги ме е тормозело това, че другите не са като мен и не се грижат един за друг, а гледат винаги да се съревновават и да си завиждат. Колкото до глупавостта на хората - има глупави и добри хора, които пак вредят от време на време, но е очевидно, че го правят неволно. Как да им се сърдиш и да ги критикуваш? Неуките не са проблем, но виж, невежите - те обикновено държат да ръсят невежеството си надлъж и нашир, което неизбежно води до конфликт и критика. Грозните...не вредят, но в света, в който живеем, грозните са приемани като нещо, което ни носи негативизъм. А ние търсим само неща, които да ни правят живота цветен и красив. Колкото повече напредва човек обаче в развитието си, толкова по-бързо забравя за грозотата на отсрещния, след като се запознае с него. Отблъскването трае най-дълго, когато сме деца и с възрастта започваме все повече да го игнорираме и да виждаме отвъд тази първичност на сетивата.