Майа Разбойникова-Фратева за „За разлика от слоновете!“ на Дагмар Лойполд
Колко трудно се предава вътрешният свят на самовглъбен персонаж, защо не е важно преводът обезателно да е гладък, възможно ли е да се говори за еквивалентен ефект върху немските и българските читатели, каква е разликата между „римско гърне“ и „гювеч“, колко хубаво е да няма драми с глаголните времена, как преводът може да разчупва езиковото чувство на българските читатели, какво представлява програмата „Традуки“, колко са готини безглаголните изречения, как се превеждат игрословици и словотворчества, разсейват ли бележките под линия, окей ли е сходни ситуации да се отиграват по различни начини, стоят ли добре един до друг пудингът и пачата - по тези и още въпроси се раздумваме с преводачката Майа Разбойникова-Фратева.
Подробности за епизода в блога на предаването: belejkapod.wordpress.com/2024...
Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.
Това е вторият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee:
/ belejkapod
www.buymeacoffee.com/belejkapod
Пікірлер: 1
Прекрасен разговор! Много интересен ракурс за точността на превода и неговата технология!Много благодаря за публикуването! А сега за разликата между "българския гювеч" и "römischer Topf" има и в самата техника на изработка - римското гърне за разлика от българския гювеч не е гледжосано и при използване се накисва предварително във вода, за да се предотврати изпускането на газове от шуплите на глината, което да промени вкусовите качества на ястието. Освен това в българския език има и ястие "гювеч", което на немски се превежда с "Djuvec" и е заемка през някой славянски език с оглед на правописа. Аспик е желиран бульон с добавен желатин, докато при пачата ( Sülze) е от месни продукти, които се желират от съдържащия се в костите желиращо вещество. В българския кулинарен език е възприета чуждицата "аспик. Относно рестото- на немски е Es stimmt so. Ако трябва да се преведе на български може би трябва да кажем „Сметката е вярна." „Задръжте рестото“ дори и да не е обичайно за преводача е в узуса на българина.