Колкото повече искаме от другите да се променят, за да се чувстваме добре, толкова по-зависими ставаме от тях.
ЩАСТИЕТО НИ Е НАША ОТГОВОРНОСТ, не на другите
Често забравяме това или пък не го знаем, не го осъзнаваме.
Очакваме другите да имат „правилно“ или „коректно“ поведение към нас, без да се замисляме дали ние самите сме коректни със себе си или с другите. Много хора се чувстват в този капан.
Можем да прекараме цял живот така, все надявайки се другите да ни чуят, разберат, да се съобразят с нас. Но колкото повече очакваме от другите това, говорим, обясняваме, ядосваме им се, че не ни чуват - те като че ли започват да не ни чуват и зачитат изобщо. Втвърдяват се все повече и повече да отстояват своята си истина, а пък ние ставаме все по-яростни в отстояването на своята. А колкото по-втвърдени сме, толкова по-трудно ще можем да достигнем един до друг. И омагьосаният кръг се затваря още по-силно. Зависимостта от желанието ни другите да приемат нашата истина за тяхна, става все по-голяма, защото всъщност те може никога да не ни чуят и да не ни разберат.
❗️Можем обаче и да поемем отговорност за живота си, като се опитаме да се чуем ние самите, не да чакаме да ни чуят и видят другите. ТОГАВА МОЖЕМ ДА СМЕ СВОБОДНИ, ЗАЩОТО РАЗБИРАМЕ, ЧЕ НЕЩАТА ЗАВИСЯТ ОТ НАС, А НЕ ОТ НЕЩО ИЗВЪН НАС.
Още по темата вижте в клипа...
@psychologistdimitrova