Европейския съюз закъсня прекалено много с това предложение. Може би вече е твърде късно да поправяме грешки, направени преди десетилетия. Когато миньорството и добива на суровини бяха заклеймени като лоши дейности, без добавена стойност, единствено водещи до замърсяване, изводът бе да се спре развитието на сектора. Европейския съюз стана зависим от трети държави.
В Европа има толкова много залежи, които ние изоставихме. Пропуснахме възможността масово да развием нови технологии за по-качествен добив, и да елиминираме замърсяването при обработката. Сега трябва да наваксваме.
Все пак приветствам инициативата. Предложението има някои позитиви. Ще трябва да се намери баланс между разработването на нови залежи и изискванията за устойчивост. Много лесно те могат да се превърнат от мерки за защита в бариера пред икономическото развитие. В България е добре позната практиката на „зелено изнудване“.
Рециклирането също е съществен елемент от предложението, който аз намирам за разумен. Разбира се ще трябва да вземем предвид националния контекст когато установяваме изискванията за рециклируемост и сроковете за изпълнение. Държавите-членки трябва да имат възможността да установят своите приоритети и достатъчно време да ги изпълнят.