Пікірлер

• 
  @user-bo6kx6js2c8 күн бұрын

  O χορος που χορεψανε μονο τα κοριτσια στο τελος πολυ ωραια η αποδοση τους αλλα εχω την εντυπωση οτι ειναι μια αντιγραφη απο την Ρωσια εγω δεν ξερω να χορευανε αυτον τον χορο στις μαμας μου το χωριο στο Ισβορο/ Πηγη της Αξιουπολης οι Καρσληδες να ειστε καλα και παντα τετιες εκδηλωσεις να εχετε στο χωριο σας απο Αθηνα μια γιαγια 85 χρονων

• 
  @user-ez6jg9vw1u12 күн бұрын

  Υπέροχοι όλοι τους, αλλά ο πρωτοχορευτης εκπληκτικός!! Συγχαρητήριά σε όλους

• 
  @user-rk5mw1em5d18 күн бұрын

  Πόσο άδικο και κρίμα που μας άφησες τόσο νωρίς.. αθάνατος καλή ανάπαυση στην ψυχούλα του...***

• 
  @user-qt5zq3ol6nАй бұрын

  Νά ζήσει ή Μακεδονίας Μας!!!

• 
  @user-qt5zq3ol6n2 ай бұрын

  Λέλε σοφκα νά τατκο λέλε ❤❤❤!!!!

• 
  @user-qt5zq3ol6n2 ай бұрын

  💯💯💯💯💯💯💯💯💯💯💯💯💯💯💯💯!

• 
  @user-qt5zq3ol6n2 ай бұрын

  Λένα μομα δώσε Τάρα Τάρα!!❤❤❤!!!

• 
  @markellaki12 ай бұрын

  υπέροχη παρουσία! και πολύ προσεγμένη

• 
  @xristinakwnstantinidou2 ай бұрын

  Αψημων ποντιακά και πάλι ποντιακα

• 
  @dewims11732 ай бұрын

  Woww❤❤

• 
  @oldladyluck2 ай бұрын

  Absolutely beautiful 😊

• 
  @oldladyluck2 ай бұрын

  New subscriber 😊😊😊

• 
  @aleksandarstojanov302 ай бұрын

  Macedonian aegean 🇲🇰 dances

• 
  @user-zw7gc5zn4b3 ай бұрын

  ΣΟΦΗ ΜΟΥ..❤❤❤

• 
  @user-we2ee5xw8e3 ай бұрын

  Εξαιρετικές!

• 
  @iiiseyes3 ай бұрын

  Τέλεια παράσταση! Συγχαρητήρια 👏👏👏

• 
  @user-vt6ul9ir9u3 ай бұрын

  ❤

• 
  @samas-tn1bm3 ай бұрын

  Θεία έγινε καλά το πόδι; γιατί ο θείος με είπε δεν το πατάς καθόλου..

• 
  @mpmp95023 ай бұрын

  Μπράβο Έφη και Ξανθίππη! Καταπληκτικές❤

• 
  @joannasets63153 ай бұрын

  Υπέροχοι καταπληκτικοι τέλειοι μπράβο στα παιδιά μπράβο στο δάσκαλο

• 
  @user-kaxr13104 ай бұрын

  Είστε όλοι καταπληκτικοί!!!

• 
  @fetijegashaj66714 ай бұрын

  Peu importe les tensions balkaniques, les musiques, danses, costumes folkloriques y sont les plus beaux ; belles prestations pour ces 2 groupes de valltare's 🎼🎼🎼

• 
  @user-lr7to4pw9i2 ай бұрын

  Macedonian dance ,greetings from Macedonians

• 
  @spermatikoslogos4 ай бұрын

  Βρισκόμενα ένα χρόνο τώρα σε σχολή παραδοσιακών χορών, οι ήχοι αυτοί της Δράμας και οι κινήσεις τους, μου έγιναν οι περισσότερο αγαπημένες! Χαιρετούμε απο Ξάνθη! Ευχαριστούμε για την όμορφη ανάρτηση!

• 
  @katara36194 ай бұрын

  Zito i Patridam ❤🇬🇷🇨🇾

• 
  @celalmehmet5 ай бұрын

  Sağolun varolun 👏

• 
  @eeglar5 ай бұрын

  Türk - Yunan dostluğunu müzikle taçlandırdigimiz bu konserde, Kilkis'li dostlarımız ve her biri çok iyi müzisyen olan kıymetli meslektaşlarımla aynı sahnede olmaktan gurur duydum. ❤

• 
  @nilgunolmez61135 ай бұрын

  Muhteşem bravo

• 
  @eeglar5 ай бұрын

  ❤

• 
  @lamprinikotzamanidou42455 ай бұрын

  ❤❤❤❤❤❤❤

• 
  @velesiljanoski85656 ай бұрын

  Браво. Сплет од македонски ора. Macedonia timeless.

• 
  @zannanikou13766 ай бұрын

  Μπράβο στον σύλλογο Μπραβω Μπραβω στα παιδιά

• 
  @sofiaakrivou32556 ай бұрын

  Οτι ωραιοτερο εχω δει ποτε!!Μπραβο σας!!

• 
  @user-xx5cb6kr3z6 ай бұрын

  Μπραβο...

• 
  @zannanikou13766 ай бұрын

  Πολύ ωραία τραγουδά το παλικάρι Μπραβω

• 
  @partnitsa22267 ай бұрын

  Αθάνατη όσα κι αν κάνουν οι γείτονες και οι δοσίλογοι οι δικοί μας είναι και θα είναι για παντα μια και μοναδική.

• 
  @g.tsvetkova7 ай бұрын

  @partnitsa2226 Българско! Дори има откъс и отбългарското хоро "Елено моме" Ваше, гръцко е сиртакито!!! Асимилирахте, погърчихте хората, променихте имената на селищата, изтрихте българските имена от българските надгробни плочи и паметници, но..... КУЛТУРАТА, ФОЛКЛОРА НЕ МОЖЕТЕ- ТЕ СИ ОСТАВАТ БЪЛГАРСКА В ДУШИТЕ И СЪРЦАТА НА БЪЛГАРИТЕ!!! Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1869. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка - Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция - Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.

• 
  @user-et5uj9yd9v7 ай бұрын

  Παρακαλούνται οι φίλοι σχολιαστές να μην παγιδευτούν από τον λογαριασμό "x.n.1157". Πρόκειται για πλαστοπροσωπεία του Χ.Νικολόπουλου από τον γνωστό Νταλαρικό ψυχοπαθή (Giorgos Kotzas/Αegean60/PaulKonst etc). Ψεύτικο προφίλ (ένα από τα δεκάδες που έχει) στο οποίο μάλιστα για αληθοφάνεια έχει 'ανεβάσει' και βίντεο άλλων καναλιών ώστε να ξεγελάει τους χρήστες πως είναι ο ίδιος και να τρολάρει. Ο Christos Nikolopoulos έχει επίσημο κανάλι στο YΤ με 2000 συνδρομητές.

• 
  @Marave1las27 ай бұрын

  Εγώ είμαι εκείνος με το πρασινο μπουφάν 😂

• 
  @pecepasoski21637 ай бұрын

  kzread.info/dash/bejne/gJl_j8Nmg5Sxeps.html

• 
  @g.tsvetkova7 ай бұрын

  @pecepasoski2163 БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР ОТ БЕЛОМОРИЕТО. Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров Турски източник, обнародван през 1882 г. в Киев неселението по етноси в област Македония. българи турци гърци други общо 1 251 385 463 387 57 230 64 380 1 836 382 Данни от официалната турска статистика за облика на Македония по национален признак, потвърдени от изследванията на големия познавач на Македония Васил Кънчов. Според тези данни към 1900 г. в Македония, взета в географските й граници е имало: българи--1 181 336; турци- 499 204; гърци--228 702; албанци- 128 711; власи-цинцари--80 767; -евреи- 67 840;цигани--54 557; разни-17 107 (между които 700 души сърби) ВСИЧКО:-2 258 224 души. По сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. българите в Македония -са близо 68%. По френската статистика от 1904 г. - близо 53%; По германската статистика от 1906 г.- над 60% ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македовия - близо 56% В турската статистика се дават данни и за български училища, български учители, за български църкви. Основни и прогимназиални училища в Македония през 1900 г.-1 132 с 63 774 ученика и 1 776 учители. Средните български учебни заведения са били 9 с 1 700 ученици и 108 учители. Български църкви и параклиси - 1 294 с 1 132 български свещенници. Официалната турската статистика показва, че и по време на балканските войни /1912-1913 г./българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание. В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ГРАНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Census stats (Macedonia) - multiple sources: 1.Prof. G. Wiegland - Die Nationalen Bestrebungen der Balkansvölker. Leipzig 1898, Germany Total-2,275,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-220,000 ; Turks-695,000 ; Albanian- 2. Official Turkish Statistic Ethnicity of Macedonia Philippopoli 1881, Turkey Total-754,353 ; Bulgarian-500,554 ; Greek-22,892 ; Turks-185,535 Albanian--- 3. Vassil Kantcheff - Macedonia Ethnicity and Statistic - 1900, Bulgaria Total-2,268,224 ; Bulgarian-1,181,936 ; Greek-228,702 ; Turks-499,204 ; Albanian-128,711 4. Journal "Le Temps" Paris 1905, France Total-2,782,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-270,000 ; Turks-410,000 ; Albanian-600,000 5. Robert Pelletier - La verite sur la Bulgarie. Paris 1913, France Total-1,437,000 ; Bulgarian-1,172,000 ; Greek-190,000 ; Turks---- ; Albanian-3,036 6. Leon Dominian - The frontiers of Language and Nationality in Europe. Published for the American Geographical Society of New York 1917, USA Total-1,438,084 ; Bulgarian-1,172,136 ; Greek-190,047 ; Turks---- ; Albanian-12,006 7. Richard von Mach - Der Machtbereich des bulgarischen Exarchats in der Türkei. Leipzig - Neuchatel, 1906, Germany Total-1,334,827 ; Bulgarian-1,166,070 ; Greek-95,005 ; Turks---- ; Albanian-6,036 8. Dr. Cleanthes Nicolaides - Macedonien - Berlin 1899, Greece Total-1,820,500 ; Bulgarian-454,700 ; Greek-656,300 ; Turks-576,600 ; Albanian---- 9. Prinz Tcherkasky 1877, Russia Total-1,771,220 ; Bulgarian-872,700 ; Greek-124,250 ; Turks-516,220 ; Albanian---- 10. St. Verkovitch 1889, Serbia Total-1,949,043 ; Bulgarian-1,317,131 ; Greek-222,740 ; Turks-240,264 ; Albanian-78,790 В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ Статистически данни от 1911 г В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония: • Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани • Турци: 500 000 (мюсюлмани) • Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани • Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни • Власи: 90 000 православни и 3000 мюсюлмани • Евреи: 75 000 • Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани • Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония

• 
  @pecepasoski21637 ай бұрын

  kzread.info/dash/bejne/i4uNlNycpJq4XZc.html

• 
  @kolayokumayazmaogreniyorum58107 ай бұрын

  Bravo!... Helal olsun!... Adam kemençenin kitabını yazmış!... Türkiye'den, Karadeniz'den selamlar...

• 
  @user-qt5zq3ol6n7 ай бұрын

  ❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤

• 
  @user-qt5zq3ol6n7 ай бұрын

  Δώσε Σοφκα ❤❤❤

• 
  @xristinasismanidou6523.7 ай бұрын

  I love saint haralampo❤❤❤

• 
  @xristinasismanidou6523.7 ай бұрын

  Μονο Αγιος Χαράλαμπος ρε❤❤

• 
  @user-cc9qr3wy7n8 ай бұрын

  Αθανατη Ελλβνικη Παραδοση... Διαχρονικη❤

• 
  @user-cc9qr3wy7n8 ай бұрын

  Συγκινητικο... Μπραβο σας ❤😢

• 
  @dimitrioskalpakis8458 ай бұрын

  I wish to Dance Group. Health and Happiness you are the best ❤

• 
  @sgk54089 ай бұрын

  Συγχαρητήρια Παύλε Συγχαρητήρια, τα βιβλία σου για την πατρίδα μας χάρισες ,αλλά για αυτήν εκδήλωση στό Κιλκίς δέν μας είπες τίποτα για να σε συγχαρούμε πρίν μάς εγκαταλείψεις από αυτόν τον κόσμο . Άσ είναι όμως κι έτσι , δέξου τα Συγχαρητήρια μας από εκεί ψηλά που μάς βλέπεις .Απ' όπου περνάει κανείς αφήνει κάτι κι' από πάνω του . Και εσύ άφησες στο ΙΓΜΕ στην πατρίδα ,και τούς νεότερους τα χνάρια σου για μίμηση.

• 
  @sgk54089 ай бұрын

  Μπράβο παιδιά Μπράβο, με κάνατε να νιώθω υπερήφανος , επαξίως εκπροσωπήσατε σχεδόν όλη την Ελλάδα , τον παπού Στέλιο χαρίσατε 1 χρόνο ζωής ακόμα , η Ελλάδα ποτέ δεν πεθαίνει. Μπράβο και στους σωστούς καλλιτέχνες άριστοι όργανο παίχτες ,μελωδικότατοι χωρίς φάλτσα ,εύγε και σ' αυτον που τούς διάλεξε και οργάνωσε όλη τήν εκδήλωση. "Κιλκίς πατρίδαν έχωσε."

• 
  @fanichatzicharalampou75459 ай бұрын

  Να ζήσει η Μακεδονία μας!

• 
  @user-iq6gu7wu9v9 ай бұрын

  Θειακα μου να τραγουδάς εκεί ψηλά στον παράδεισο ❤😢

• 
  @irenepilikidis22839 ай бұрын

  Τό θεωρώ ασέβεια γιά τό άτομο πού προσπαθεί νά μιλήσει άλλα πού χαρβα γίνεται .λίγο σιωπή