Пікірлер

• 
  @Bessarabin11 күн бұрын

  Само недейте да си говорите тъпият дислект в обществото.

• 
  @DennisM-wp7jtАй бұрын

  EVAA SUPER ZENA FALA VE OBAZAVAM

• 
  @androiduser571Ай бұрын

  Greetings from Albania. There are in Macedonia more than 500000 Albanians that speak Albanian language and Macedonian language. Zdravo makedonski i jugoslovenski prijeteni.

• 
  @androiduser571Ай бұрын

  This song is the same of Albanian songs. Greetings from Albania Macedonian and Yugoslav brothers!

• 
  @HelenMrnzevska-wc8ttАй бұрын

  Za ljubov dusa se dava

• 
  @Ba-SweАй бұрын

  Зашто во учебниците по историја не се споменува ниту еднаш киднапирањето на Мис Стон? Ретко некој во Македонија дека знае за ова.

• 
  @mariomarjan2 ай бұрын

  Прекрасен чист бисер глас.. ѕвони, прекрасно пеење.. Неверојатна Македонска убавина..

• 
  @user-oo2xb6gu4n2 ай бұрын

  Dali ni se sekogas potrebni golemi katastrofi ,zemjotresi i poplavi,za vo sekoj covek da ispliva onaa iskonska humanost od sebe ,da go pokaze ona prirodno i sovrseno dobro vo sebe.Ovaa katastrofa svedoci na ogromnata humanost koj go obedini celiot svet.I Rusija i Amerika.Pokraj site zlobni politiki,lugjeto se sekogas lugje ,so BOZJE olicetvorenie!Sakam da veruvam deka vo svetot dominiraat dobrite i humani lugje!

• 
  @dusanspasevski57542 ай бұрын

  Svedska kralica Preubava pesna i koj glas vidanka Dušan Spasevski

• 
  @user-uj9ke2du3z3 ай бұрын

  Veles,ili BElES

• 
  @user-uj9ke2du3z3 ай бұрын

  Veles

• 
  @hilmust62783 ай бұрын

  I am Swedish, i have never been to Macedonia and I don’t speak Macedonian. But i would love to visit this magical country one day Pozdrav od Švedska 🇸🇪❤🇲🇰

• 
  @GamePlanetTR3 ай бұрын

  Hey, I like your videos (especially "Europe be like" was so good). Good to see you here, Cheers!

• 
  @akiribariribaritemk21333 ай бұрын

  Legenda od nasa Brostica 🧡

• 
  @vasilmirmidonski27404 ай бұрын

  Богато како и цела Македонија !!

• 
  @k...s54244 ай бұрын

  Pocivaj vo mir nezaboravna legenda so prekrasen glas ❤🙏🙏❤

• 
  @jadrankabelancic19574 ай бұрын

  Prekrasna pjesma ❤️👍

• 
  @zvonkovalentic23344 ай бұрын

  Bravo majstori...

• 
  @vasilmirmidonski27406 ай бұрын

  Love to all my Macedonian brothers and sisters who are Muslims. We Macedonians are one ❤ Da zivee MAKEDONIA 🇲🇰🇲🇰🇲🇰

• 
  @salvatoretotoriina95236 ай бұрын

  Makedonska klasika

• 
  @tonidinov42547 ай бұрын

  Prekrasna pesna

• 
  @user-kx5vc8kx8w7 ай бұрын

  А.сега.некој.што.ги.убиваше.македонските.синови.врлат.дека.нема.македонци.

• 
  @user-kx5vc8kx8w7 ай бұрын

  Зашто.си.ја.сакаше.македонија.го.пуштија.на.голи.оток.

• 
  @gjorgjemuzgev79857 ай бұрын

  👍👍👍👍👍 Macedonia

• 
  @g.tsvetkova7 ай бұрын

  Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка - Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция - Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.

• 
  @g.tsvetkova7 ай бұрын

  Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров Турски източник, обнародван през 1882 г. в Киев българи турци гърци други общо 1 251 385 463 387 57 230 64 380 1 836 382 Данни от официалната турска статистика за облика на Македония по национален признак, потвърдени от изследванията на големия познавач на Македония Васил Кънчов. Според тези данни към 1900 г. в Македония, взета в географските й граници е имало: българи--1 181 336; турци- 499 204; гърци--228 702; албанци- 128 711; власи-цинцари--80 767; -евреи- 67 840;цигани--54 557; разни-17 107 (между които 700 души сърби) ВСИЧКО:-2 258 224 души. По сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. българите в Македония -са близо 68%. По френската статистика от 1904 г. - близо 53%; По германската статистика от 1906 г.- над 60% ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македовия - близо 56% В турската статистика се дават данни и за български училища, български учители, за български църкви. Основни и прогимназиални училища в Македония през 1900 г.-1 132 с 63 774 ученика и 1 776 учители. Средните български учебни заведения са били 9 с 1 700 ученици и 108 учители. Български църкви и параклиси - 1 294 с 1 132 български свещенници. Официалната турската статистика показва, че и по време на балканските войни /1912-1913 г./българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание. В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ГРАНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Census stats (Macedonia) - multiple sources: 1.Prof. G. Wiegland - Die Nationalen Bestrebungen der Balkansvölker. Leipzig 1898, Germany Total-2,275,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-220,000 ; Turks-695,000 ; Albanian- 2. Official Turkish Statistic Ethnicity of Macedonia Philippopoli 1881, Turkey Total-754,353 ; Bulgarian-500,554 ; Greek-22,892 ; Turks-185,535 Albanian--- 3. Vassil Kantcheff - Macedonia Ethnicity and Statistic - 1900, Bulgaria Total-2,268,224 ; Bulgarian-1,181,936 ; Greek-228,702 ; Turks-499,204 ; Albanian-128,711 4. Journal "Le Temps" Paris 1905, France Total-2,782,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-270,000 ; Turks-410,000 ; Albanian-600,000 5. Robert Pelletier - La verite sur la Bulgarie. Paris 1913, France Total-1,437,000 ; Bulgarian-1,172,000 ; Greek-190,000 ; Turks---- ; Albanian-3,036 6. Leon Dominian - The frontiers of Language and Nationality in Europe. Published for the American Geographical Society of New York 1917, USA Total-1,438,084 ; Bulgarian-1,172,136 ; Greek-190,047 ; Turks---- ; Albanian-12,006 7. Richard von Mach - Der Machtbereich des bulgarischen Exarchats in der Türkei. Leipzig - Neuchatel, 1906, Germany Total-1,334,827 ; Bulgarian-1,166,070 ; Greek-95,005 ; Turks---- ; Albanian-6,036 8. Dr. Cleanthes Nicolaides - Macedonien - Berlin 1899, Greece Total-1,820,500 ; Bulgarian-454,700 ; Greek-656,300 ; Turks-576,600 ; Albanian---- 9. Prinz Tcherkasky 1877, Russia Total-1,771,220 ; Bulgarian-872,700 ; Greek-124,250 ; Turks-516,220 ; Albanian---- 10. St. Verkovitch 1889, Serbia Total-1,949,043 ; Bulgarian-1,317,131 ; Greek-222,740 ; Turks-240,264 ; Albanian-78,790 В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ Статистически данни от 1911 г В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония: • Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани • Турци: 500 000 (мюсюлмани) • Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани • Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни • Власи: 90 000 православни и 3000 мюсюлмани • Евреи: 75 000 • Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани • Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония

• 
  @g.tsvetkova7 ай бұрын

  Книгата „Светът за македонските българи“ се базира изцяло на публикации в Европа и Америка. Читателят ще види сканирани съобщения и репортажи, анализи и илюстрации от английските Graphic, Illustrated London News, Black&White, Sphere; американските Harpers Weekley, Christian Herald; френските Le Monde Illustre, Pelerin, La Vie Illustee; италианските Illustrazionne Italiana, Tribuna Illustrata, Domenica del Corriere; германските Illustrirte Zeitung, Gartenlaube. През цялата 1903 г. - преди, по време и след Илинденско-Преображенското въстание - репортажите и анализите на водещите новинарски списания на английски, френски, немски, италиански информират за въстанието на македонските българи и техните страдания след неговото потушаване. ➡ Ето какво пише в анализа си англичанинът Брайлсфорд, който публикува книга и етнографска карта на Македония: „Беше 1893 г., когато група влиятелни македонски българи се събраха в една къща в Ресен и основаха „Вътрешна организация“. Двама от тях още са водачи на движението - Дамян Груев, учител в Солун, който изостави сигурна кариера и добър доход, за да стане конспиратор и нелегален, и Христо Татарчев, преди доктор в Солун, чиито изискани маниери и светски познания го направиха дипломата на комитета, изпратен да ръководи дейността му от София… Моментът, за който българското население се подготвяше от десет години, дойде по време на празника на пророк Илия - неделната вечер на 2 август 1903 г… Македонските българи, макар и да са достигнали нормите на моралността и цивилизацията, не трябва да бъдат съдени по тях, а по техния кураж и тяхната решимост да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна борба те са заслужили нашите симпатии“. ➡ Кратка и ясна е оценката на шведския писател и преводач Алфред Йенсен: „Македонските българи - народът, с който най-много имах досег по време на моето пътуване - ми направиха добро впечатление. Те говорят на западнобългарски диалект“. ➡ Ето какво пише и Артър Смит (американски кореспондент): „По това време в Македония се вихреха три бунта срещу турците - български, гръцки и сръбски. От тях българският бунт беше най-важен и бе най-познат на света. Това не е нещо учудващо, защото българите несъмнено съставляват мнозинството на македонското население… Изначално трябва да се запомни, че няма специфичен македонски народ… Македонският българин е същият като българина в самата България“. *** Македония иска да отхвърли Османското иго. Днешните македонци принадлежат към множество различни народности. Сред тях има гърци, турци, румънци, албанци, българи, сърби. Най-вече българи. И именно те в сегашното движение представляват македонския елемент. La Macédoine veut secouer le joug ottoman. Les Macédoniens d’aujourd’hui appartiennent à nombre de races. Il y a des Grecs, des Turcs, des Roumains, des Albanais, des Bulgares, des Serbes. Bulgares surtout. Et ce sont eux qui, dans le mouvement actuel, représentent l’élément macédonien. NATIONAL ILLUSTRÉ, 1903 *** Македонското въстание, така дълго подготвяно от агитаторите, най-после е в пълен разгар. Само българите от областа са въстанали; гърците са пасивни, а албанците - активни на страната на турците. The Macedonian revolt, so long worked up by the agitators, is at last in full swing. It is only the Bulgarians in the province who have risen; the Greeks are passively and the Albanians actively on the Turkish side. THE SPHERE, 1903 *** Битолският вилает се превърна в център на въстаническото движение и сега там са съсредоточени повече от където и да е другаде онези български чети, които бродят от живописното Островско езеро до Шар планина. Il vilayet di Monastir diventò il centro del movimento insurrezionale, e ivi più che altrove vi sono ora concentrate le bande, quelle bande bulgare che scorazzano dal pittoresco lago di Ostrovo fino al Tchar-Dag. L`ILLUSTRAZIONE ITALIANA, 1903 *** Не е изключено въстанието да обхване цялото българско население на Македония. On pense que l’insurrection serait bien près alors de comprendre toute la population bulgare de la Macédoine. L`ILLUTRATION, 1903 *** Македонските българи трябва да бъдат оценявани по техния кураж и тяхната решеност да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна борба те са заслужили нашите симпатии. The Bulgarians of Macedonia are to be judged by their courage and their determination in striving for better things. The history of their ten years` struggle is their title to our sympathy. MACEDONIA ITS RACES AND THEIR FUTURE, 1906 iztok-zapad.eu/memoari-i-doku...

• 
  @brankapetrovska517 ай бұрын

  СРЕЌНИ. ПРАЗНИЦИ. СЕКОГАШ. МНОГУ. УСПЕСИ. СРЕЌА. И. РАДОСТ. ГОЛЕМА. АМИН❤❤❤❤❤❤❤😂❤❤❤

• 
  @dejanveljkovic97077 ай бұрын

  Не сум сигурен дека на ова видео е прикажан земјотресот во Скопје, на снимката луѓето се облечени во зимска облека, а скопскиот земјотрес беше на 26 Јули...

• 
  @fruitypuffpie15857 ай бұрын

  Ξερεις ελληνικα???

• 
  @eddy.edd.ed.7 ай бұрын

  От Скопие до Токио. 🇯🇵🇲🇰

• 
  @Vladimir.Momirovski8 ай бұрын

  ❤

• 
  @floramuca77898 ай бұрын

  Najlepa pesma !

• 
  @djangolee18 ай бұрын

  ich bin selber grieche aus kleinasien und kene hunderte aus diesen gebieten...sind alle traumatisiert bis heute noch 2023.eine schande diese neue Geschichtsbuch!!!!

• 
  @user-re7vd2ng7j8 ай бұрын

  Brutalno predobro 🥃🥗

• 
  @user-yr5bi7fx8n9 ай бұрын

  😢😢мн убава песна браво за тетка виолета❤

• 
  @user-vr8ub6km5m9 ай бұрын

  Убавина

• 
  @user-vr8ub6km5m9 ай бұрын

  1

• 
  @BADRUBULDURA9 ай бұрын

  ❤❤

• 
  @zdravkoleski237511 ай бұрын

  Beautiful makedonija

• 
  @user-nr7re3vq7d Жыл бұрын

  Велика песен.

• 
  @nikiphoross Жыл бұрын

  Песня прекрасная и звучит по-родному для моей русской души! Мотив похож на русскую народную песню: 'Во поле берёзка стояла', только с замечательным балканским колоритом

• 
  @user-ij4su9ms2h Жыл бұрын

  Вистина и само вистина

• 
  @zlatkopetrusev2217 Жыл бұрын

  Македонија на Македонците❤

• 
  @zlatkopetrusev2217 Жыл бұрын

  Македонија на Македонците❤

• 
  @zlatkopetrusev2217 Жыл бұрын

  Ovie bile vistinski borci za Makedonija❤

• 
  @zlatkopetrusev2217 Жыл бұрын

  Macedonia ❤❤❤

• 
  @hristosgizas7737 Жыл бұрын

  Македонија најлстара држава на Балканот заждават иво Пирин иво Егејска Македонија жизат Мадонци не Бугари или Грци

• 
  Жыл бұрын

  Türkçe alt yazısı olsa çok iyi olurdu

• 
  @zorannovakovski9451 Жыл бұрын

  Додека се на власт северџански те предавници на чело со црпко љубави ќурката ќе биде уште полошо

• 
  @bojanciconkov5534 Жыл бұрын

  Sekoja cest bravo