Стефка Съботинова е родена на 2 април 1930 г. в Розов кладенец,област Стара Загора. Предците ѝ са били преселници от Беломорска Тракия и от тях тя наследява огромно и своеобразно певческо наследство. За професионалната певческа кариера я открива фолклориста и народен певец Жечо Долчинков. Дълги години е била хористка и солистка в Държавния ансамбъл „Филип Кутев“. С ансамбъла гастролирала в най-големите концертни зали по света. В началото на 70-те години на 20-ти век постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската телевизия и радио и в състава „Мистерията на българските гласове“. Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“. В него са включени песните „Притури са планината“ и „Мър, Станке ле“. Още тогава „Притури са планината“ е използвана като част от филмовата музика в световните продукции“ Исус от Монреал“ и „Лионците“. Стефка Съботинова в дует с Тинка Пешева записва много хумористични народни песни, сред които особено популярни са „Цонке ле, чушко червена“, „Заплакал е стар, бял дядо“ и „Овдовяла лисичката“.
Световна известност добива през 1994 г. с песента „Притури са планината“, с новия модерен аранжимент на Жаки Анона. Стефка Съботинова има издадени два самостоятелни диска и един дуетен албум с певицата Тинка Пешева.
През 2006 година Стефка Съботинова записва народната балада „Заправил Господ манастир“, заедно с актьора Джоко Росич.
През месец юни 2010 година е удостоена с най-голямото българско отличие - орден “Стара планина - първа степен“. Стефка Съботинова умира на 30 юли 2010 година в София. Джоко Росич (Джордже Мирко Росич, (на сръбски: Ђоко Росић или Đoko Rosić) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма. Роден е на 28 февруари, 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия.Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини.
Завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ (1956) и школа по радиожурналистика в София (1961), след което работи 17 години като журналист в БНР (1952 - 1968), актьор в СИФ (1972 - 1992).
Член на ЮКП (1948 - 1951), Организацията на югославските емигранти в България (1951 - 1954), СБЖ (1962), СБФД (1972) и САБ.
Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен.
Женен е два пъти. Първи брак - със Занка Александрова, втори брак - с Лиляна Лазарова. Има едно дете от първия брак - българската театрална актриса Ирина Джордже Росич. Има и доведен син от втория брак - Стоян Колев. Има и двама внука - Валентин Христов и Джордже Събев, правнук - Бранимир Валентинов Христов (Бранко), правнучка Йована Валентинова Христова. Също така се е грижил за внучките на Лиляна (Мария и Пламена Колеви) като за свои собствени.
Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.
Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.
През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.
На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница „Лозенец“, дни преди да навърши 82 години.