В село Брезница до ден днешен женитбите се провеждат при стриктно спазване на ритуалите, водещи началото си от дълбока древност. Независимо от тази последователност, церемониите при обличане, гиздене, вземане на булката, както и приготовленията на младоженеца, които са свързани с особено свещенодействие и тайнственост, в голяма степен се отдалечават от съвременното провеждане на сватбата.
Но в цикъла на сватбената обредност в село Брезница още от прабългарите та до днес е запазен единствения по рода си ритуал - „Бенчена невяста“. Удивително е колко поколения са се бракосъчетавали с тази церемония. Колко столетия младите момичета и ергените с нетърпение са очаквали да дойде зимата - сезонът на сватбите.
Какво възхитително тайнство се крие в задевките и харесването на младежите; в договарянето на главиша (годежа), който се е правел винаги в сряда вечерта; в годежния дар за момата - три шамии и жълтица. Годежът е само бегла прелюдия към сватбата.
Същинската сватба започвала на третия ден. Възхитителни са дрехите, с които са обличали невестата. Премяната и била дарена от младоженеца - невестински дълги везани гащи. Долният край на крачолите бил бродиран с различни мотиви. Обличали и дълга бяла кошуля, а върху нея - антерия и елече.
Най-удивителна е украсата за лицето и главата. Лицето на момата се рисувало, за да остане тя скрита от останалия свят. За бенченето се използва жълтък от яйце, смесен със захар за залепване на бенките - малки лъскави украшения, наподобяващи бенки.
Всяка стъпка в този обред е точно определена, ръководена от жената, която трябва да небенчи невестата. Започва с лицето, минава през шарената капа на главата, докато накрая къносва и ръцете. И през цялото това време на разкрасяване булката не яде, не пие и не говори. След орисване от близки жени я извеждали на потона да „гивяй“, където я чакали хората от цялото село да я видят.
Скоро след това идвали сватбарите да вземат невестата и да я отведат в дома на младоженеца. Самият младоженец не присъствал, защото се криел на тавана в дома си, за да не му направят магия и там изчаквал довеждането на булката. Последва интересна поредица от обичаи като намятането и с фереджето, поемането на шарен месал с царевица и хляб, за да занесе със себе си плодородието, покриване на лицето и с дувак - червена бугасия (вид червен плат). А когато слизала по стълбата, баща й я поръсвал с овес и бонбони, поставени в сито, като обръщал ситото към изхода. Децата се скупчвали да събират бонбоните. Ритуалите в дома на младоженеца, където продължава сватбата, също са многобройни като най-съществения от тях е вечерта, когато ходжата извършва венчавката.
snadezhda.com/