@KoNiприказкочет #KoNiприказкочет #prikazko4et #аудиокнига #аудиокниги #AudioBook #audiobook #audiokniga #книгизаслушане разкази/ЧУДОМИР/български разкази/Чудомир/приказки/детски приказки/български приказки/prikazki/BULGARIAN TALES/разкази за слушане/приказка за слушане/"ШЕКЕРЯТ"
"ШЕКЕРЯТ" е творба от І-ви том на „Съчинения в три тома“,София,1981г.,изд." Български писател"-сборник с разкази и фейлетони от Чудомир (истински имена: Димитър Христов Чорбаджийски)-български писател хуморист, художник и краевед. Живял в периода 1890 г. - 1967 г. , седмото от осем деца в семейството на майка му Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Други псевдоними, които е използвал: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др. През 1921 г. се жени за своята колежка - художничката Мара Нонова. Книгите му са: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо "(1947),"Избрани произведения" (1949, много преиздания),"Пестете ни времето!" (1969),"Съчинения в 3 тома" (1970), "Събрани съчинения в 6 тома"(2013), "Юбилеен сборник „Чудомир и нашето съвремие“ (2015). Произведенията на Чудомир са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици. Разболява се и по-късно се самоубива на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му. Произведенията изпълнява Корнелия Николова/#KoNiприказкочетChannel
★ Subscribe us on KZread : / @koniprikazkochet
★ Like us on Facebook : KoNi-2405793...
💙 Гледайте още видеоклипове💙 Watch more videos in Bulgarian💙
ПРИКАЗКИ/АУДИО ПРИКАЗКИ/FAIRY TALES
• ПРИКАЗКИ/ АУДИО ПРИКАЗ...
Fairy tales and stories/Приказки на други езици
• Fairy tales and storie...
РАЗКАЗИ/АУДИО РАЗКАЗИ/TALES/AUDIO TALES
• РАЗКАЗИ/АУДИО РАЗКАЗИ/...
"Тези неща са писани между годините 1933 и 1940. Излизаха като подлистници на един столичен вестник. Теснотията, която и до днес цари в долните етажи на нашата преса, не им позволи да пораснат, та останаха дребни и някак недоразвити. Разкази ли са, фейлетони ли, или нещо друго - да кажат специалистите. Въпреки многото им недостатъци те продължават да се търсят от читателите, което не говори много добре за тях.
А може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор.
Казват, че народите са като децата - не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е „сладкият мехлем“ за раната. Щом е така, не остава друго, освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване.
Чудомир".