Справяне с всеки проблем? (по Екхарт Толе)
Следващите минути могат да ви дадат съвсем нов поглед върху живота. Чуйте ги и останете с тях известно време. Те постепенно ще започнат да придобиват смисъл.
"Когато престанете да вярвате на всичко, което мислите, излизате от мисълта и виждате ясно, че мислещият не е вашата истинска същност.
Умът винаги пребивава в състояние на „незадоволеност", той винаги е алчен за още. Когато се отъждествявате с ума си, лесно се отегчавате и ставате неспокойни."
"Откривате, че „отегченият човек" не сте вие. Вие не сте нито гневни, нито тъжни, нито уплашени. Отегчението, гневът, тъгата, страхът не са „ваши", не са личностни. Те са състояния на ума, които идват и си отиват.
Нищо от това, което може да идва и да си отива, не сте вие."
"Мисленето, което няма своите корени в осъзнатостта, става самоцелно и нефункционално. Лишеният от мъдрост ум е изключително опасен и разрушителен. В такова състояние днес се намира по-голямата част от човечеството. Проявата на мисълта като наука и високи технологии, макар сама по себе си да не е нито добра, нито лоша, също става разрушителна, защото твърде често мисълта, която се материализира, няма корени в осъзнатостта."
- Екхарт Толе
Текст: По лекцията на Екхарт Толе "Отвъд мислещия ум"
Глас: Инес Райчева
Музика: cc0 license
Кадри: cc0 license
Пікірлер: 6
❤ Благодаря! Благодаря! Благодаря!❤
Успокояващо , омайващо , вдъхновяващо !♥️🍀🌺♥️
Браво,Инес!Препрочитам си книжките на Толе често.Видеото е високо стойностно.Когато присъстваме и усещаме жизнената енергия как изпълва всяка клетка на тялото чувствотона задоволство е приятно,облекчаващо и когато го усетиш за първи път-това е само първо ниво на благочувствата.Колкото повече присъстваш и усещаш благочувствата-толкова по-високи нива на удоволствие,свобода и осъзнаване достигаш и няма граница и предел на нивата на благочувствата.Препоръчвам ти и книжката на Франк Кинслоу - "Чудото на квантовия живот"
Опитвам се да се отделям от мисълта , да съм тук и сега и наясно колкото може повече с това което се случва в мен... имам само едно колебание - мисленето. Мисленето на така наречения Аз, диалогът който водя със себе си, когато не се чувствам добре и са ме завладяли негативни мисли и емоции, няма никаква стойност, каквото и да си кажа не помага..... сякаш когато спра да мисля, когато се усмиря с положението, когато се оставя на течението и не правя нищо насила, когато съм тук и сега, лека по лека без да мисля какво и как ще правя нещата се задвижват интуитивно и се отскубвам от проблемите си...
:)
Не се чува