Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
- Могат ли да съзерцават… козите (Агамбен)?
- Различават ли се съзерцанието „от високо“ и съзерцанието „отдолу нагоре“?
- Каква е разликата между удивлението и любопитството?
- Как съзерцанието е свързано с теорията, а удивлението - с философията?
- Как съзерцанието се съотнася с медитацията?
- Има ли емоция в съзерцанието?
- Какво представлява панпсихизмът?
- Какво е съзерцавал Талес?
- С какво ни превъзхождат децата?
- Как съзерцанието се превръща в наблюдение?
- Какво може да очакваме от един „съзерцаващ“ съдия?
- Има ли „литература“ в съзерцанието и лошо ли е това?
- Как съзерцанието е свързано с формата на живот?
Този епизод е посветен на съзерцанието като практика, стояща в основата на философията, на науката и на теорията като цяло. Опитахме се да разгледаме съзерцанието както като уникална човешка способност, така и като присъщо състояние на всичко живо в природата. Потърсихме както активната, така и пасивната страна на съзерцанието, като преминахме през част от рисковете, свързани с психологизиранетто и охудожествяването на съзерцанието като дълбоко философска практика. В крайна сметка всичко завърши добре, защото завърши с … литература :)
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/530/
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/