„Не подобава да щадим усилия за общото благо, както и за прославата на бащината земя“. Вярвам, че българският народ все по-често ще се докосва до тези думи на Петър Богдан и до неговия забележителен принос към християнството, отечеството, народната памет и самочувствието ни като нация. Завършеният около 1667 г. първи исторически трактат, посветен на България, „За древността на бащината земя и за българските дела“ на Петър Богдан е високо интелектуален труд с универсални общочовешки послания за свобода и достойнство и има за цел да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско владичество.
Българското възраждане и националното ни пробуждане черпят огромна сила от огнените слова на атонския монах Паисий. Редом с него мнозина други допринасят за разпалване на искрата на просвещението според своите сили. Наш дълг е да познаваме и тачим делото на всички онези, посветили себе си на въздигането на българския народ. Подобно на Паисиевата история, ръкописът на Петър Богдан напомня, че онази епоха не е била безлично и примирено време, а в българската земя винаги са блестели светли умове, част от елита на Европа, превърнали се в духовни светилници за своите сънародници.
За мен беше чест президентската институция да бъде домакин на представянето на репродукция на историческия труд на Петър Богдан, както и да връча Почетния знак на президента на откривателя и изследовател на ръкописа проф. Лилия Илиева, на неговия преводач на български език доц. Цветан Василев и на проф. Алесандра Нечи, директор на Галерии „Естенси“, която дари репродукцията на историческия труд на България.