Станете мои абонат в Patreon от тук:
patreon.com/user?u=94485263
Едно от знаковите места на Стара Загора е Аязмото. Паркът се нарежда сред най-големите и най-красивите в страната. Той привлича с огромното си разнобразие от растителност и животински видове, както и с още много забележителности и богата история.
Разположен на 3200 декара площ, Аязмото е прекрасно място за разходки и отдих и за един прекрасен следобед в компанията на семейство или приятели. Разхождайки се по алеите, посетителите могат да стигнат до параклиса „Св. Теодор Тирон“, да се отбият в Залата на смеха - зала с криви огледала или да минат през зоологическта градина.
Преданието говори, че през 864 г. именно на това място Цар Борис приема св. Кръщение, а оттам впоследствие и Християнството като официална религия в България. Според легендата, по време на езичника Борис, град Берое е управляван от българския болярин Цолю, който имал дъщеря на име Цветана. Резиденцията на управителя Цолю се намирала в подножието на старозагорското Аязмо, а до нея имало голяма градина и затвор за византийски пленници-християни.
Съгласно данни, записани от местния митрополит Методий Кусев през 1917 г. и впоследствие изложени в книгата “История на Аязмото в Стара Загора”, на върха е имало вековна гора и капище до древен лековит извор. Един ден Цветана се разболяла и боляринът се съгласил тя да бъде лекувана от пленени лекари.
Покръстили я в извора на Аязмото и я нарекли Теодора (така се казвала майката на непълнолетния тогава византийски император Михаил III). Като по чудо в момента на Кръщението Цветана оздравяла. Боляринът Цолю също се покръстил и наредил капището да се превърне в християнски храм на името на св. Теодор Тирон. След една година самият княз Борис пристига в Берое и приема християнската вяра в същия храм на върха на Аязмото.
Проф. Иван Савич Палмов, преподавател по история на славянските народи към Петербургската духовна академия в началото на 20 век твърди: “Св. Княз Борис на три пъти се срещал с византийския патриарх Фотий, тук в Загорието, за водене на преговори по въпроса за покръстването Известно е от историята, че войводите на Борис се бунтували срещу покръстването на българския народ. Само един от тях - князът на Загора Цолю, поради обстоятелството, че бил вече покръстен, станал съмишленик на княза и покровител на движението за тази цел.
Много са доводите и податките, доказващи правдоподобността на тезата, че именно тук е бил разположен центърът на мощно християнско средище, което предполагаемо се съставлявало от около 10 манастира и скита, намиращи се из околността.
Последващата история на мястото продължава да бъде интересна. Още в края на 19 век отново вездесъщият митрополит Методий Кусев започва да говори за изграждането на парка. Жителите на града са скептични, че такъв грандиозен план би могъл да сработи. Въпреки широкото несъгласие, митрополит Кусев започва усилна работа. Свързва се с манастири и църковни общности от всички краища на света. От тях той иска семена от най-различни дървесни видове. И така днес в парка може да се наблюдава уникална смесица от традиционна и екзотична растителност.
Повечето жители тогава считат, че залесяването и уреждането на такова безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им. С доста убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. В крайна сметка митрополитът създава невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града.