Много те харесвам , даже бих искала да си комуникирам с повече такива хора

Рядко хората мислят като теб,изумяваш ме с всеки изминал ден.Това,което каза беше прекрасно,много правилно и също така ми помогна да разреша някои неща с майка ми. Благодаря ти, Ира !

ira blagodarq za napraveniq ot tebe klip!

bratle obicham te

@stiliyanaborisova183

4 жыл бұрын

И аз теб

Факт е, че майката е готова на всякакви лишения, само и само, за да имат най-доброто нейните деца. Но факт е, че ако нямаш себеуважение и още повече, обвиняваш децата си за това! Тогава няма как да искаш различно отношение от децата си, освен унижение (по същия модел, по който сте ги възпитали).

Искам да направиш видео за това което си благодарна на родителите си.За хубавото което те са ти дали и научили и лошите неща.

Много вярно

Страхотна и силно алегорична книга. Извратена малко даже :D

Заинтригува ме ще си купя книгата скоро .

Като станеш майка, ще разбереш идеята. Това е инстинкт. Променяш се физичеески и психически- на хормони се дължи. Да крайностите не са ок, натякванията също не са ок. Колкото са по тежки условията на оцеляване и се мъчат родителите.. толкова е по вероятно да набиват чувство за вина на децата си, но това се дължи и на тяхните родители-баби дядовци...и назад, които са говорили същото и са се мъчили по същият начин... И изобщо възприемат живота като мъчение и гаден. Не като дар божи, не са положителни итн.. тук си е въпрос на настройка...философска, възпитание, ценности... които са предавани от поколение на поколение, и стигат един ден до вас..-последното поколение... Иначе, инстинкта за съхранение на живота е вроден. Особено при жените. Те не са склонни да поемат рискове, по-съпричастни са, мозъкът им функционира по съвсем различен начин от мъжкият, други хормони произвеждат в дадени ситуации... изобщо сложна е жената. Когато стане човек майка- съзнателна, която иска това дете, тогава тя става на заден план, а детето на преден. И вече тук се включва програма- "жертвоготовност" Няма как да мислиш за себе си, как си, докато бебето ти е болно, тумпуратури цели нощи не спи.. И коато свикнат майките ежедневно с тези грижи в първите години..те са залепени непрестанно с децата си.. (ако говорим за нормални майки- които си отглеждат сами децата- без детски ясли, баби, гледачки и помагачки.. защото в природата освен кукувицата- всичко друго само си отглежда и учи децата- докато стане самостоятелно., не се зарязват никъде.. за да бачкат родителите, ако единят бачка и носи храна- другия отглежда, после се заместват и така.. докат порастне и престанат да му носят храна.. ), та навикът- нонстоп да дундуркаш един невръстен гъз.. дрислив :DDDD пък и да му се радваш.. колкото и да обичаш детето си- имаш нужда от почивка и казваш... баси, кога ще си почина!!!! Е родителството е цял живот и нема почивка.... и очакваш тоновете години да минат, и да ти олекне от грижите, да се развиват добре децата ти, да те радват, и само да се кефиш и гордееш с тях- това е чисто Лично удоволетворение- от твоето Творение... Така че да, грижат се родителите, дават, после изискват- нормално. Не само изискват защото са давали, а защото инстинкта за оцеляване- е да искаш да се запази живота и да продължи.. а нещо болно, глупаво и куцо .. как ще продължи... И е нормално всички да развиват това "болестно състояние-майка-закрилница, грижовница" в една или друга степен. Важното е да се общува с други такива наоколо, майките да не са сами и изолирано да си самоотглеждат децата, да има сравнение- за да могат като виждат отстрани поведението на другите майки спрямо децата си.. да правят анализи и да се усещат, а не самозабравят в прегрижване... Повечето хора не се замислят, самодоволни са и не се самокритикуват- дали са добри родители, или не.. а и какво значи това изобщо... като понятие... Замислят се дали са добри родители- и дали правят достатъчно- после могат да се прегрижат, или пък се грижат за себе си- и когато са си зарязали децата някакви дни- хем са си починали- хем изпитват чувство на вина, че са си веели задника някъде егоистично.. докато децата са си тъпеели сами в тях.. да речем.. Виждате ли че, родител е нещо - не да мислиш за себе си, дали си ок или не.. а винаги да мислиш първо за децата- те са пред теб, после каквото и да правиш за себе си- пак мислиш за децата... и изобщо.. те са ти в живота и няма отърване.. Родителството е за цял живот. Не е да се грижиш за нещо няколко години и да го зарежеш, или да се скараш с пирятел, или да бачкаш и да напуснеш.. НЕ, влачиш си го, хубаво не хубаво, болно, здраво.. оправяш каквото можеш.. и няма.. писна ми да бъда родител- искам да си почина... Няма такъв филм :D

Коя е книгата

@iracannibaltv7150

4 жыл бұрын

Борис Виан - сърца за изтръгване

Нямаш идея дори колко е вярно това...Да правиш нещо за някого, без той да го е искал, а после да го манипулираш и изнудваш, да го караш да се чувства длъжник за саможертвата ти... Хубаво е да сме благодарни, когато някой яде гнилата пържола, но да си жертваме живота за да му покажем благодарност за това му действие - не!