Мими Христова беше едва третият гост в "Неформално с Георги Петков".
От онзи 20-и юли, 2020-а година, доста неща се промениха в живота и кариерата на двукратната европейска шампионка.
В документалната ни продукция, посветена изцяло на дългогодишната национална състезателка, тя разказва не само за стъпките, направени напред в последните години, но ни връща и към началото на спортния си път.
Тя разкри душата и сърцето си за нашите зрители, като до момента не беше разказвала защо въпреки преодолените препятствия в борбата, животът ѝ извън тепиха е бил несравнимо по-труден.
"Нещата от реалния живот са много по-болезнени, отколкото в борбата.
Роди се първият ми брат - Велизар, всичко изглеждаше нормално, но в един момент осъзнаха, че той... не вижда. И започнаха трудни години за нашето семейство. След това се установи, че има и детска церебрална парализа. И те бяха съкрушени.
След това се роди брат ми Пламен. Отново, бременност, която е съвсем нормална, никакви неприятни индикации. На 4-годишна възраст разбрахме, че той е с аутистична форма. Тотално им рухна животът.
Никога няма да изпратя брат си на бал, той никога няма да има семейство. Но знаеш ли - на никой не му пука! Единствено е важно да продължаваш да вършиш работата си", сподели Мими.
"Старал съм се винаги да съм с нея. На състезания, на преборвания. Съжалявам единствено, че в някои случаи, когато беше важно, нямах възможност", споделя вторият баща на Мими - Александър.
"Нямаше кола. Ходеше на лагери с влака. Изпращах я винаги. Бях с нея на гарата и носехме заедно куфарите.
Имахме си един MP3-плейър. За двете ни. Когато едната ходеше на състезание го ползваше, а след това го даваше на другата. Така живеехме. Скромно, но с ясни цели в живота", довери най-добрата приятелка от детинство на Мими - бившата състезателка по волейбол Ива Кордова.
"Най-силната черта на Мими е сърцето ѝ. Тя е много емоционална, но и изключително силна, когато е необходимо", добавя треньорката ѝ по джудо Таня Василева.
"Мими е човек с главно "Ч". Всичко, през което е преминала в борбата и извън нея я е направило такава категорична личност и истински приятел за всички в клуба ни", разказва още първият ѝ треньор в борбата Юлиян Георгиев.
"Хората, на които можеш да разчиташ, се познават тогава, когато губиш, а не когато печелиш. Единственото нещо, за което съжалявам, е че не можах да отида на трета Олимпиада и да взема олимпийски медал. Но от друга страна, не се знае каква цена съм щяла да платя в замяна на това. За всичко се плаща в този живот", заключи Христова.
Истинска, неподправена, емоционална, усмихната, а когато трябва и сериозна.
Това е Мими Христова.
Едно истинско българско сърце в борбата! Не само в смисъла на спорта. А на борбата, наречена живот.
***
Очаквайте и втората част от документалната продукция, посветена на шампионката ни!
В нея ще видите личното мнение на треньора, който е съпътствал националката ни през огромна част от успешния ѝ спортен път - Петър Касабов. Специалистът, на когото са благодарни майката и бащата на покорилата европейския връх златна медалистка.
Също така за първи път тя ще разкрие и кой е човекът до нея, с когото дели добро и лошо в живота си. И който винаги ѝ е бил подкрепа - в пораженията и при триумфите.
Мими ни научи, през всичките си години в спорта, че историята на тези, които години наред са мълчали и никога не са се оплаквали, понякога е най-тежка. Но я приемаш, справяш се с предизвикателствата по възможно най-добрия начин и продължаваш борбата!
Друга рецепта няма.