В северния край на Ралевци асфалтовото шосе свършва, като се продължава по черен път на север-североизток към следващата махала в района - Горяни. Тук от лявата страна се виждат сгради на военни заводи. Преди с. Горяни в местностите Ральов копак и Радев гъзер и извежда до гол връх, увенчан на темето си с бетонен куб . Той се вижда отдалеч и представлява паметник на загинали на това място съветски парашутисти от български произход. До тук по време на Втората световна война успешно достигнала група от трима съветски парашутисти. През нощта обаче един от тях убил останалите двама и сам се предал на полицията.
Горяни към 1934 г. селото наброява 61 жители в тревненски Балкан. На днешно време е обезлюдено и изоставено селище. Влиза в землището на с. Станчов хан.
Предвид това, че Горяни е отдавна изоставено и ,че от тук вече не преминава никой, на север от селото друмът също е отдавна затлачен с растителност, покрил се е с тръни и едва личащото му трасе се следва особено трудно.
Някога заедно с близкото село Свирците, Горяни имат общ събор на Възнесение Господне /39 дни след първия ден на Великден/, който празнуват съвместно на близкия Пожерни рът.
Веднага след този паметник пътят навлиза в гъста гора и през нея достига до напълно изоставеното с. Горяни. То е със северно изложение и е отдалечено на 3.5 км. от Станчов хан и на 4 км. от Белица, като е разположено на самия път към последното.
През 1892 г. в селото били преброени 12 домакинства с 48 жители. По време на турското робство Горяни първоначално било на запад до Търновския път и до коритото на Станчовханската река /срещу яза на Еничарската воденица/. Поради постоянните притеснения на преминаващите по друма кърджалии и даалии обаче местните жителии се изселили на изток и заели част от землището на съседното село Глутниците. Първият уседнал в новосъздаденото населено място бил Стоян, който се обличал с бяла аба, каквато носели еничарите, затова и прякорът му бил такъв. Заради това прозвище, до 1951 г. и новоучреденото село носело името Еничери. Синът на Стоян пък - някой си Дядо Иван, постоянно се карал с жителите на с. Глутниците за нивите и пасищата по граничните синури, затова веднъж през лятото нарочно опожарил посевите на съседите си и усвоил за себе си техните имоти. Оттогава граничният хребет между двете селище са нарича Пожерни рът.
Местоположение Н.В 528м
GPS координати:42°08'33.5"N 24°44'58.0"E
Други обекти в района;
• Белица - крепост в тр...
Author's channel:
/ @laryykruchev1576
www.youtube.com/@laryykruchev...
Канал в Телеграм:t.me/+A1fjUajCpL5kYzI8
rtmps://dc4-1.rtmp.t.me/s/
t.me/laryy5555