Стихове от Любомир Розенщайн в изпълнение на автора:
00:00 МНОГО .........................................................................
02:03 НЕ СЪМ ПРОЛЕТ .......................................................
03:33 СЛАБ УЧЕНИК ...........................................................
04:45 ОТСТЪПЛЕНИЕ ..........................................................
06:23 НАУЧАВАНЕ ..............................................................
08:35 ОРАНЖЕВО СЪРЦЕ ..................................................
много
някъде много далеч от мен се случва
всичко, което ме вълнува:
изгрява слънце и слънцето се скрива зад
планините
които не мога да видя отвъд хоризонтите
приливи напират към брега
и отнасят пясък и миди по пътя си назад
към океани, които не чувам
докосва се вятърът по кожата на зелени,
свободни треви
и танцува със тях в прегръдката лека на
въздуха,
която отдавна не гали леко и мен
някъде много далеч
аз оставам от всичко това
и нищо не мога от този свят
вече да си избера
защото ме няма във него
дори на шега...
нероден си отивам
и не махам за сбогом
и не казвам довиждане
не изпращам
прощална целувка
на нищо и никого
някъде много далеч
остава без мен
много далеч...
много без мен...
много.
отстъпление
когато започвах
не си давах сметка,
че всичко завършва
с едно отстъпление,
с едно бавно отричане
на всичко постигнато
на всичко почувствано
на всичко, което си бил.
не си давах сметка,
че всичко завършва,
освен голямата празнота
на началото.
събирах, събирах, събирах
с очи и с ръце, със
сърцето си,
любими светове и неща,
за да има повече
да оставям.
по-дълго да се връщам.
и повече да боли.
смален като мравчица
пред неговото смущаващо
величие
предстои ми да се изкача
на последния връх
от моето слизане
от планетата
на съществата.
научаване
проверявах всяка пътека,
изследвах небето,
сравнявах се с пейзажите.
птици с крясък ме
отминаваха
и ме оставяха
да летя в мечтите си.
нагоре,
нагоре,
нагоре...
не разбирах хората,
на които им харесваше
да се окопаят
на сигурно.
едно диво желание
не ми даваше мира
да се спра.
исках да бъда навсякъде
да бъда.
порив,
гъделичкане под кожата,
нетърпение
да стигна отвъд
всяка граница.
и това ми се струваше
постижимо
не се обръщах назад -
сега се обръщам,
започвам
да се връщам
под присмеха
на всеки камък,
който бях подминал,
на всеки пресечен
поток.
защо ми беше
толкова светло
в другата посока?
защо ми е толкова
тежко сега?
птици с крясък ме
отминават
и ме оставят
да потъвам в съдбата си
надолу,
надолу,
надолу
докато всичко
докрай
и докрай
разбера.
Оранжево сърце
изпепелена земя
затрупа
оранжевото ми сърце
няма вече
какво да поддържа огъня
с топлината на последните съчки
дращя думи за сбогом
преди да ме погълне
изсъхналото слънце
завинаги.
не съм пролет
не съм пролет
и в мен нищо не никне
не избликват цветя от
потъналите в земята луковици
не извират води от дълбокото
под стопения сняг
не се чува растежът на кълн
земята е тъмна в мен
напусната дори от снега
но не защото огрява я слънцето
и не защото се готви да стане килим
от лалета и нарциси, и минзухари
или постелка за житото
напусна я всичко тази моя
студена и сива земя
в която само аз оцелявам
като отдавна изсъхнало, кухо дърво,
което проскърцва под вятъра
и никога няма да види отново
листа или птици в гнездата си...
Любомир Розенщайн
ISBN 978-1-4457-1692-3
© Любомир Розенщайн, автор, 1996-
2010
© Lulu Enterprises, Inc., издател, 2010
На корицата - Планина, Любомир
Розенщайн,
Акварел, 1996 г.