КОГАТО БОГ СЪЗДАВАЛ Е МОРЯКА - Музикален прочит на VARVARASKI
по текста публикуван в Несебърска Памет от Антон Костадинов.
-------------------------------------------------------------
Акорди: G♯ₘ, E, F♯, G♯
Ключ: G♯ₘ
Запълних с: G♯⁵, D♯, D♯ₘ
------------------------------------------------------------
Когато бог създавал е моряка,
той нямал, нямал нищо под ръка.
И даже там под свойта божа стряха
за шапката му не намерил козирка.
За ръце му сложил две въжета,
за гърди продран ковашки мях,
за крака му сложил две дървета,
а празна бъчва сложил за стомах.
За глава му сложил земен глобус,
дал му глас на морския прибой.
За очи му сложил две звездици,
за сърце му сложил бучка сол.
Веднъж, когато морякът си почивал,
от дъното дошла една жена.
Тя била тъй приказно красива,
че влюбил се морякът на часа.
И таз жена, тъй приказно красива,
пленила е моряшкото сърце.
Пленила го, на дъното го скрила,
далеч, далеч от женските ръце.
Затуй сега морето е солено,
защото там на дъното лежи
моряшкото сърце от скръб ранено,
за чиста обич вечно да скърби.