Kari’s Calling #82 Милена Манова и Ива Мечкунова/ Да поговорим за смъртта
Спорт
В този епизод се гмуркаме в една от най-общочовешките и екзистенциални теми, които вълнуват съществуването ни - темата за смъртта. Пътят от страха до приемането ѝ е дълъг и трънлив, но защо е важно да го вървим осъзнато и да говорим открито? Защото “разговорът за смъртта е всъщност разговор за живота”!
Този подкаст епизод далеч не е мрачен, а човешки. В него ни гостуват Милена Манова - психотерапевт, автор и лектор, както и Ива Мечкунова - съорганизатор на Death Cafe в България и бъдеща end-of-life doula. В него освен да споделяме активно за лични преживявания и срещи си със смъртта, говорим за фазите на скърбене; как се справяме със загубата на близък и кога е добре да потърсим помощ; как и кога казваме на децата си за смъртта; каква е ролята на еnd-of-life doula-та и какво е Death Cafe.
Темата ще разглеждаме отново!
Timeline:
00:00 - Интро
01:14 - Защо е важно да говорим за смъртта
09:30 - Какво е Death Cafe
13:00 - Личната среща със смъртта
20:38 - Фазите на скърбене
30:52 - End-of-life doula
37:51 - Как да се погрижим за себе си
43:17 - Кога и как казваме на децата си за смъртта
53:00 - Какво можем да научим за себе си от срещите със смъртта
56:26 - Губим ли някога нещо завинаги?
Полезна информация:
Повече за Death Cafe:
deathcafe.com/
Как да се включим в Death Cafe:
/ 5485969404747083
Подкастът се записва в уютното пространство на джаз стая “Ж” / bg.zhsofia.com и стига до вас с подкрепата на Sony България/ www.sony.bg
Оператор: Димитър Стойнов
Монтаж: Митков Балабанов
Звук: Найден Атанасов
Пікірлер: 5
Благодаря Ви за смисления и силно необходим разговор.
Благодаря за предаването, гостите и идеята ви за "опитомяване" на тема, която ни плаши. ❤
Благодарности за този разговор, хубаво е да се знае, че много хора минават през тези етапи на тревога, тревожност и тъга!
Страх има не само от собствената смърт, при мен е по-скоро по-голям, когато мислим за чуждата смърт. Смърт на близък човек, на член от семейството. Какво ще правя без този някой да го има??!? Колко силна ще е болката. Това е най-големият ми ужас. Малко егоистично звучи май. 😓
Имах 4 години траурна депресия след смъртта на баба ми. Живота просто беше спрял, не ми пукаше много за мен, исках и аз да умра. В тази ми мъка по загубата се оставих да бъда абсолютно изсмукана от един нарцист. Събудих се и се опомних точно след 4 години, като сякаш една сила се вля в мен и приключих и връзка и отворих нова страница в живота ми. Страшна е загубата на близък и обичан човек, ако няма кой да ни подкрепи и правилните хора до теб, с които да споделиш мъката си.