В несътвореното Начало беше безмълвието. Словото дойде много по-късно, което означава, че словото е вторично, както ще видим по-нататък. Словата умират, звуците умират, а Тишината е непрекъсната.
Безмълвието е първичният език, това е универсалният език. Макар че има хора, които може да не се разбират помежду си и други, които се разбират с животни, и както ще видим после, и с дървета. Защото в безмълвието има нещо универсално за разумните същества.
Когато има разговор или говор, той е обкръжен от безмълвие. Това е, което трябва да се долови. Посветените казват: Ако искаш да разбереш нещо, почувствай какво е неговото безмълвие.
Безмълвието е мярка, която проверява истинността на нещата, тяхната дълбочина. Безмълвието е най-древният език. Когато ще говорим за езиците, когато говорим за най-древния език, няма да стигнем до ватанския или залихир. Езиците на много народи са съставени от ангелите. Ватанският език и залихир са съставени от серафимите. Безмълвието е езикът на Бога. Говорът, думите, езиците са нещо родено, нещо сътворено като звездите, като слънцата, като хората. Безмълвието, това е нероденото, това е истинското начало. Това е езикът на вечността. Езикът на вечността не е слово, а безмълвие. В тази връзка посветените казват, че Любовта е разцветът на безмълвието.
Думата АУМЪ е дума от този език, безмълвния език; една от малкото изтръгнали се думи. Но тя е повече безмълвна, отколкото звучаща, макар че в известен смисъл тя е звучаща тишина. Думата АУМЪ е безмълвният звук, вътрешният звук. Това е този, който просветлява човека, света и вселената, най-просветляващият звук. Думата АУМЪ е ватанска дума и същевременно е ватанското име на Бога. Това е универсалното име на Бога. Освен това думата АУМЪ се смята от посветените за магическата формула на вселената. Затова всички молитви започват с нея и завършват с нея.