Майстер Екхарт казва, че съкровената дълбочина в нас е ключът за Бога. Тази дълбочина е именно Нищото. Това Нищо е свръхосветено. То е изобилно сияещо. Ти трябва да имаш чисто сърце, казва Майстер Екхарт и отговаря: Кое сърце е чисто? Само това сърце, което е превърнало всичко създадено в Нищо, т.е. в съкровеност. Това е чистото сърце.
Знаете ли, казва, кое е това, което измъчва най-много ада? Съществата на ада ги мъчи най-много това Нищо. После казва: Никога не търси Бог като образ и тогава ще можеш да Го обладаеш, да Го уловиш.
Когато човек живее в Бога, тогава какво означава за него минало, настояще и бъдеще? Те нищо не значат. Бъдещето нищо не може да ти даде, защото Бог е всякога повече от бъдещето. Бог е вътре в нас, но ние сме навън - това е проблемът. Който е познал себе си, не люби нищо друго, освен Бога, освен Същността.
Да познаеш себе си, означава да се познаеш такъв, какъвто си бил преди външната история на света, такъв, какъвто си бил извън времената, какъвто си сега и какъвто ще бъдеш в края на времената. Това себепознание се осъществява само вътре в Бога, т.е. дълбоко вътре в нас.
Ние сме длъжни да постигнем Бога в собственото си същество. Душата е също като Бога - извън всяко определение и наименование. Нейното първично и истинско състояние е даже извън всякакво предназначение, тя надминава даже и това. Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и от всякаква опора, външна опора. Тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо, Абсолютната Опора.
Нищото няма начало и затова Бог за да ни направи свое подобие, Той не е могъл да направи нищо по-хубаво от това, освен да ни създаде от Нищото, за да бъдем вечно неуязвими. Ето защо душата се приближава най-близко до Бога чрез Нищото - когато изчезва, когато се слива с него. Нищото - това е достъпът до Бога, до Божествената природа.
Преди всичко в своята древност ние сме били Нищо. Никакво време, никакво сътворение и чрез това Нищо ние сме били самите себе си. Само една тайнствена Божия Сила е била над нас. (Става въпрос за Тайната, която е скрита в Бога.) И по-късно тя е пожелала Нищото да влезе в движение - от неподвижност, от Велика Пълнота в движение. Това е, когато Бог е сътворил всички неща от Нищото. Създавайки душата от Нищото, т.е. подобна на Себе Си, Бог я е поставил в свободно самоопределение. Защо? За да може Бог нищо да не й налага и нищо да не й приписва; тя сама да решава. Какво означава това? Че след време все някога душата щяла да пожелае съединение с това Бездънно Нищо, с Тайната на Бога. Така тя щяла да забрави всички вещи и всичко сътворено. В различни времена всяка душа тръгва обратно по този път към Тайната на Бога, защото всичко сътворено няма да й даде Великата Пълнота.
Целта на всичко това е след време душата толкова дълбоко да навлезе в Бога, когато се завърне, че никога вече да не излезе. Тогава тя няма да има нищо общо с творението. Никакво творение няма да я обременява. И тогава тя няма да се обвързва с никакви действия, защото ще бъде осъзната. Т.е. нейната чиста природа ще следва Нищото, недеянието, за което много сме говорили. Тогава душата ще бъде изпълнена само с Нищото, т.е. с пълнотата на Бога. И тогава всяко нейно действие ще бъде недеяние, т.е. чистота и пълнота. Тогава Нищото ще бъде нейната обител, нейната крепост. Т.е. тя ще бъде вътре в Бога и тогава тя няма да се нуждае от нищо друго.
Едно е нужно, казва Майстер Екхарт (забележете, около 12 век), едно е нужно - Бог. Влез да живееш в Бога и творението за тебе е без голямо значение. Има нещо хубаво, но то вече няма да ти влияе, защото ще бъдеш изпълнен с Тайната на Бога.
Човешката душа е сътворена от Бога. Само между другото да ви кажа: човешкото тяло е сътворено от Сатана, човешката душа е сътворена от Бога, човешкият Дух е сътворен от Бездната. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, по-дълбока от Бога.
Човешката душа е сътворена от Бога. В тази душа има смес от тъмнина и светлина, според нейните избори. За да стане душата равна на Бога, тя трябва да се превърне в Нищото.
Човешката душа е сътворена от Бога, но човешкият Дух е много по-дълбоко явление. Той принадлежи на Бездната, на Абсолюта. Той е абсолютно несътворен. Душата е сътворена, тежи 33г, тя е полусветлина. В дълбочината си има донякъде и висша светлина, но донякъде, не е пълна светлина. Човешкият Дух е тотална, ослепителна светлина в своята дълбочина.