Думата възлюби изглежда обикновена дума, но тя е стратегия. Например ако искаш да излекуваш своята болест, възлюби я. Щом я възлюбиш, тя ще започне да се топи като леда. Да възлюбиш, това е особен подход на съзнанието. Казано по друг начин: да възлюбиш болестта, означава да предупредиш леда, че го очакват топли, слънчеви дни. Така действа Любовта, смекчава всичко, всяка твърда материя, в случая леда или болестта. Без Любовта ти не можеш да излекуваш нито болестта си, нито мисленето си, нито настоящето си, нито миналото, нито себе си. Да възлюбиш, това означава да започне да действа незримата ръка на Бога. Тъй като Той е Любов, щом даваме ход, Той действа незримо. Да възлюбиш, още това означава да дадеш на Бог да живее и да работи в тебе. От това по-голяма стратегия няма: да Му дадеш Той да работи, а да не си въобразяваш, че си голям творец. Както ще видим по-нататък, някои смятат, че са големи господари на съдбата си - нещо, от което толтеките се отказват. Те минават през този път, но го надрастват, защото знаят, че е илюзия.
Що е болестта? Болестта е липса на правилен подход към нещата. Болните хора нямат правилен, дълбок, свещен подход към нещата. Те не познават тайната на своите намерения. Затова при толтеките се говори за Майстор на намерението, а това е вече нещо много важно.
Какво означава здравето? Това са само условия за работа. Здравето не означава още да си благословен, само Любовта е благословена. Някои мислят, че здравето е благословено. Други мислят, че бракът е благословен. Само Любовта е благословена. Опасно нещо ли е здравето? Много опасно. Защо? Защото обикновените хора го превръщат в проклятие. Важно нещо ли е здравето за човека? Не винаги, защото то е донесло на хората много беди, много карма. За кого е важно здравето? Само за любящия човек, защото той го превръща в благословение. Той избира пътя на Истината, избира чистия живот, разумния живот и превръща здравето в благословение. Въобще любящият човек превръща и болестта в благословение; не само здравето, но и болестта. От това се подразбира, че спящият човек превръща и здравето, и болестта в проблеми и проклятия. Трябва ли човек да търси здравето? Не. Първо човек трябва да търси Истината и Бога, тогава здравето ще започне да го търси. Такъв е законът. Трябва да знаеш кое да поставиш на първо място. Една грешка и вече все ще гониш здравето, и от прераждане в прераждане ще го гониш, но идеята е то да те гони. Тогава здравето ще те търси и освен това ще те намери. Иначе няма да може да те намери.
Днес ще ви поговоря за втория враг - будността, трезвостта. Будността е качество на чистия ум. Тя не е качество на чистия Дух, а на чистия ум. Именно затова е опасно, защото будният човек може да си помисли, че всичко може да узнае за Бога. Но понеже е качество на чистия ум, това е една диагноза, една мярка, че на тази будност й липсва най-важното нещо - Мъдрост. Защото едно е да имаш будност, съвсем друго е да имаш Мъдрост. И затова именно тя е най-коварният враг, защото е полузнание, полусветлина. Подобно на третия враг - личната сила и увереност - може да подведе човека и както е подвела много хора. Човек, който има голяма лична сила, може да си помисли, че може да постигне всичко, защото нещата се постигат с много енергия. И такъв човек може да постигне много желания. Само че дали ще постигне и едно съществено нещо - Мъдростта, което е много важно, иначе всичко ще бъде напразно. Защо? Защото тази лична сила му дава увереност, другият капан. Увереността е хубаво нещо, но се иска голяма любов, голяма Мъдрост, за да я използваш правилно, а не тя да те отклони. Такива хора изпускат предназначението на силата. И пак казвам, тя е дадена, за да служиш с нея на хората, за да служиш с нея на Орела.