Toп

БОГ Е КОЙТО: - привлича хората към Себе Си (Йоан 6:44,65). - създава чисто сърце (Псалм 51:10). - назначава хората да вярват (Деяния 13:48). - създава вяра във вярващия (Йоан 6:28-29). - избира кой да бъде свят и непорочен (Еф. 1:4). - ни избира за спасение (2 Сол. 2:13-14). - дава акта на вярата (Филип. 1:29). - дарява покаяние (2 Тим. 2:24-26). - призовава според Своята цел (2 Тим. 1:9). - кара ни да се новородим (1 Петрово 1:3). - предопределя ни за спасение (Рим. 8:29-30). - предопределя ни за осиновяване (Еф. 1:5). - предопределя ни според Своята цел (Еф. 1:11). - прави ни новородени не по наша воля, а по Негова воля (Йоан 1:12-13). ЧОВЕК Е КОЙТО: - е измамен и отчаяно болен (Еремия 17:9). - е пълен със зло (Марк 7:21-23). - обича тъмнината повече от светлината (Йоан 3:19). - е неправеден, не разбира, не търси Бога (Рим. 3:10-12). - е безпомощен и безбожен (Рим. 5:6). - е мъртъв в своите престъпления и грехове (Еф. 2:1). - по природа е дете на гнева (Еф. 2:3). - не може да разбере духовните неща (1 Кор. 2:14). - е роб на греха (Рим. 6:16-20).

Адам "позна" жена си Ева и тя зачена. Римляни 8:29 означава, че Бог „възлюби предварително“ определени хора и ги предопредели. Той ги избра; не са Го избрали те. Римляни 9 прави това пределно ясно, защото Павел навлиза в дискусия за Божия суверенен избор на Яков пред Исав, избор, основан на нищо, което двамата не са направили (Римляни 9:11). Възражението „Бог несправедлив ли е?“ не можеше да възникне, освен ако Павел не учише за истинско предопределение; в края на краищата никой не обвинява възгледа на „предвидената вяра“ за несправедливост (9:14). И отговорът на Павел в стих 15, който подчертава, че Бог решава кого ще спаси и кого не, решава въпроса ясно.