Твърди, че осъзнал любовта си към зимната планина още като дете. На 18 февруари 1962 г. имало лунно затъмнение и от училище ги завели да гледат природния феномен от върховете на Витоша. Дойчин няма да забрави този ден, в който разкрил красотата на висините - небето и върховете.
По време на своите десетки експедиции Дойчин не се разделя с камерата си. Така той създава редица филми, сред които "Хималаи -- пътеката на хилядите крака" и "Бели мечти". Стига до места, където човешки крак рядко стъпва.
редаването "Игри на съдбата" гостува на алпиниста Дойчин Василев на неговия 69-и рожден ден. Само три дни по-рано той се бе върнал от върха "Олимп", където беше водил група.
Става преподавател, а двата месеца ваканция му дават възможност да кръстосва всички върхове в света. Изкачва и Еверест. Сам. В джоба си има само една шоколадова закуска, но до последно не посяга към нея от страх да не остане без храна. Твърди, че е изпитал страхотно усещане -- смесица от сладко, солено и горчиво. Радостта дошла много по-късно, когато вече бил в ниското на безопасно място. Много хора се изкачват, но колко от тях се връщат? Този въпрос го кара да е внимателен и да не поема рискове. Макар че веднъж за малко да загуби живота си. На една от базите при изкачването на връх Лотце видял, че група мъже се забавляват, като играят футбол. Той се присъединил към тях и дори обрал овациите им с добрите си финтове, започнали да го наричат Стоичков. Но радостта му била за кратко, тъй като го заболяло гърлото и вдигнал температура. Назначили му антибиотик, но още преди да се е е излекувал напълно, потеглил към върха. Отказал се, след като преминал 8000-ия метър. Едва се добрал до първата база, а на едно място за секунди изгубил съзнание. Едва преглътнал първите глътки чай. Дори помолил един руснак да заснеме този изпълнен с болка миг.
При едно от изкачвания едва не загубил зрението си, тъй като свалил предпазните очила. За нещастие, в багажа нямало капки и той плакал в продължение на 32 ч.
Твърди обаче, че ходенето в планината дава усещането на човек, че е жив. Дава пример за постъпки, които доказват силата на човешкия дух. На върха стъпила индийка с протеза, друг човек с две протези, незрящ и дори 13-годишно дете.