Очите на 81-годишния Кольо Вутов се пълнят със сълзи, когато си спомня за дните, прекарани в лагера "Слънчев бряг" край Ловеч. Признава, че никога не може да преживее това, което е изпитал там, и призовава никога повече да няма подобни неща. "Предисторията на лагера край Ловеч е доста впечатляваща, тя е част от лагерната система, която се е създавала в България след 9 септември 1944 г. Според една наредба закон от декември 1944 г. в България се създават трудово-възпитателни общежития, в които да бъдат превъзпитавани хората, които изразяват различно мнение", разказа историкът Людмила Брънекова. Тя допълни, че през 50-те години функционират около 40-50 такива трудово-възпитателни общежития, като най-голямото е това край Белене. "През лятото на 1959 г. вътрешният министър Антон Югов в интервю пред чуждестранни журналисти заявява, че в България няма трудово-възпитателни общежития, и така се налага спешно да бъде закрито това в Белене. Около 1500 човека по това време са там, по-голямата част са пуснати, но 166 души, определени като непоправими рецидивисти, са изпратени в пълна секретност на кариерата край Ловеч", разказа още Брънекова. Там се редуват картини на страх, унижения, насилие, глад и много трупове. Един от оцелелите от този лагер е Кольо Вутов. Когато влиза в лагера е едва 18-годишен състезател по борба. Причината да бъде изпратен на каменната кариера е "непокорен нрав и чувство за хумор". Той споделя, че дневната норма на лагерниците е била 30 кубика камъни. "В бригада бяхме по 5-6 човека. Гледахме да не сме в първите две бригади, защото веднага половината от нас ще ни пратят с такива, които са болни, по-възрастни, които няма да успеят да си направят нормата. А последните две бригади, които не си направят нормата, половината от тях ги убиваха", спомня си с ужас Кольо Вутов. Той сподели, че в ръцете му е загинал и бащата на Богдана Карадочева - Иван Карадочев. По думите му, когато влизал човек в лагера, не знаело в кой момент ще бъде прекъснат жизненият му път, и то без съд и присъда. "Най-характерната черта на комунистическия режим е терорът - използване на насилието, за да се всее страх и да няма някой, който по някакъв начин да застраши властта. Режимът, на който са били подложени тези хора, които са били извън света въобще, никой не е знаел какво се случва с тях, е бил убийствен - принуждавани са да извършват тежък физически труд - добиване на камък от каменната кариера, като работният ден е започвал от 5 часа сутринта и е приключвал късно вечерта, в зависимост от това дали са успели да изпълнят нормите си", посочи още историкът Людмила Брънекова. В лагера е имало между 70 и 100 служители, но никой от тях не се е възпротивявал на този режим и нечовешки условия. Не е имало правилници, всичко се е правило по устни разпореждания от заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов. Изпълнител е бил пък началникът на лагера Петър Гогов. "Впоследствие при започналия съдебен процес 1990 г. самият той свидетелства, че няма никакви нормативни документи, на основата на които да функционира тази трудова група. Има много документи, които са свързани със съдебния процес - 48 тома са събрани със свидетелски показания на оцелелите в лагерите и на тези, които са били обвинени. Знае се, че около 1500 човека са преминали през този лагер. Загубили са живота си 155 човека, като само за тях има документи, но се предполага, че има и много други, за които няма доказателства", посочи още историкът. Кольо Вутев е бил от щастливците да излезе жив от лагера "Слънчев бряг". Спасило го това, че е станал републикански шампион по борба. Казали му, че там, където отива, ако не си свърши работата, да не се връща, защото няма да остане жив. Закриването на лагера през 1962 година става заради смелостта на двама лагерници, които успяват да избягат, докато работят на външен обект, и разказват за извращенията в лагера. От март 1990 година на мястото на каменната кариера на бившия лагер ежегодно се организира шествие-поклонение в памет на жертвите на комунизма. "Дали сме клетва, че там ще се събираме последната събота от зимата и така вече 32 години. Първите десетина години все срещна някого познат, но в последните години се вторачвам като дете в лампа, обаче не виждам нито един познат", разказа Кольо Вутов. Той е категоричен, че преживяното в лагера никога не може да се преодолее и това трябва да влезе в учебниците, да може да види младото поколение истинското лице на комунизма и да не допускат никога в живота това да се случи отново.
Видео - Даниела Балабанова. Монтаж - Валя Ковачева.
Материалът може да се види и в сайта на БТА:
www.bta.bg/bg/video/show/id/0_...
Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg