ocenka-bel.com представя: Борис Христов - кратка биография
Борис Христов е значимо явление в поезията на 70-те години. Роден е на 14-ти август 1945 г. в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, после българска филология във Великотърновския университет (1970 г.). Работи като учител, журналист, редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1973 - 1981).
Христов прави общ дебют с още двама творци в сборника „Трима млади поети“ (1975 г.), а самостоятелен дебют - с „Вечерен тромпет“ (1977 г.). „Вечерен тромпет“ (1977) според Светлозар Игов („Кратка история на българската литература“) казва категорично „да“ на въпроса „Иде ли смяна в поезията“. Стихосбирката на Христов дава нови опорни точки на българската литература. Неговият лирически герой отстоява своето лично достойнство и става носител на хуманитарни ценности в свят, който е враждебен за тях. В поезията му библейските и митологични образи и мотиви са хуманизирани и извисяват до образни символи ценностите на всекидневния живот. Още в ранните си стихове Христов въвежда образа на „самотния човек“, „на човека от ъгъла“, който се чуди: „Къде да отидем, къде да се скрием в тоя град, в тая лятна чакалня“ („Тъга“). Стиховете му се взират в участта на “малкия” човек, който води прозаично съществуване - “Човекът в ъгъла е днес единственото важно нещо” (“Човекът в ъгъла”). В същото време в “Жалба за поета” творческият човек е отхвърлен от „масовия човек“, от обществото. За Христов „Поетът е една оголена, подвижна рана,/поезията е страдание и вик сред океана.“, а животът е само “вечното наше тъжно очакване” (“Тъга”). „Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.“ - казва Албер Камю.
Двете стихосбирки на Борис Христов „Вечерен тромпет“ (1977 г.) и последвалата я „Честен кръст“ (1982 г.), са търсени от читателите. Стиховете от “Вечерен тромпет” се преписват и разпространяват из цялата страна. Освен това книгите се предлагат в ограничен тираж. Ето защо Радой Ралин казва: „Непременно притежавайте тези стиховете! Книжка, все едно, няма да си купите. От библиотеките трудно ще ви намерят - къде 5000 библиотеки са се вредили при 1000 тираж? Тогава си вземете една тетрадка от 50 страници и си я препишете тази стихосбирка… Поетът просто те превзема. Откога ни се четеше такъв поет!“
В стихотворението “Христова възраст” поетът споделя, че ситуацията, в която се оказва, го смущава твърде много, за да се почувства “дивак учуден/ от славата на своите дрънкулки”. Самоиронията тук е следствие от избухналата слава и въпросите, зададени от съвестта на поета - “не знам какви обувки трябва да обуя/ и на коя врата в мъглата да почукам”.
Поемата “Честен кръст”, която е включена във втората му книга, представя вярата в мисията на поета като действие на естетиката и морала. Поетът търси спасителен пристан в храма на изкуството. Самотният човек става поет, защото вярва в поетическото начало на живота. С поетическите думи трябва да се кове кръстът на човешкото самопознание. В автобиографичен план “Честен кръст” е прощаване, което е морален и творчески акт на преданост към изкуството. Мълчанието се превръща в творческа позиция. Още първите два стиха на поемата съобщават, че се обръща се нова страница. Изборът е направен, а той означава едно сбогуване. “Затварям ви за думите, уши - резето спускам./ Не искам в моя дом да се говори за изкуство”. Изведена е и причината: “не искам в хленчене и мъдрословия угодни/ напразно да се споменава името господне”. Резето е спуснато и авторът ще се заеме “с труд по-благодарен и достоен”.
Втората поетична книга „Честен кръст“ (1982) завършва с обет за мълчание. След това поетът навлиза в прозата („Сляпото куче“, „Долината на обувките“, „Бащата на яйцето“) и в началото на 90-те Христов се завръща с нов тип лапидарна поезия. Христов създава един сюрреалистичен свят с „Думи върху други думи“ (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997), „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), „Камък и слово“ (2015), „Спомени за хора, камъни и риби“, „Салонът на природата“, (2020). Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998).
Борис Христов е носител на Голямата награда на Софийския университет за литература (2000), „Никола Фурнаджиев“ (2009), Орфеев венец“ (2009), Голямата награда на портал „Култура“ за цялостно творчество (2013), Богдан Богданов“ (2017), Вазова награда за литература (2020)...
За реклама и запитвания: ocenka-bel.com/za_nas/kontakti...
Facebook: / ocenkabel
Facebook group: / 1819839574980932
Instagram: / pivanova9898
Discord: / discord
Patreon: / ocenkabel
Онлайн магазин: shop.ocenka-bel.com
Абонирайте се!