"Без формат" - Сянката - честният глас на човешката душа
Ойын-сауық
Сянката е нашата тъмна страна, злото, на което сме способни, първичното, инстинкта. Тя е онзи аспект от нас, които
обикновено не желаем да виждаме или да признаем, онова, която крием както от себе си, така и от другите. Но помъдряването започва с трудния път на опознаване и овладяване на тези скрити кътчета. Според швейцарския психолог и психиатър Карл Юнг осъзнаването на тази тъмна страна е мъчителен процес, който отнема много време. Част от затрудненията са свързани с това, че сянката се състои от липси, пропуски и усещане за непълноценност. Емоционалната й природа е друга пречка в процеса на нейното признаване. Как сенчестите гласове от психиката ни манифестират в проблемите, поведението и здравето ни? В студиото гостува психотерапевтът Кремена Станилова.
Пікірлер: 17
Прекрасно обяснение от прекрасна ЖЕНА! Благодаря! ❤️
Много интелигентна жена! С удоволствие я слушам!
Много интелигентна жена , уникални предложения с нея благодаря!
Прекрасно интервю , благодаря ! 💚
Мъдростта трудно се добива, с мн животи само, това са духовни знания
"Пътят към Ада е постлан с добри намерения "
Повечето хора дори не осъзнават, че имат тази сянка.
Простия човек не може да бъде интелигентен
@MT-sw8rf
3 жыл бұрын
Глупости. Нивото на Интелигентност няма нищо общо с това какви маниери имаш - има много интелигентни хора, държащи се просташки. Както и не толкова интелигентни, които са с добро възпитание
Нямам сянка
Лошото е бягане от истината
Същото ли е с това което пише Фройд в,, Психоанализа и медицина"за АЗЪТ и ТО?
@bo816
4 жыл бұрын
"Трябва да разберете, че тези архетипи не са с биологичен произход, като инстинктите при Фройд. Те са духовни нужди. Например, ако сте сънували дълги неща, Фройд би предположил, че тези неща символизират фалос и в крайна сметка - секс. Но Юнг ще посочи съвсем различна интерпретация. Дори доста специфично да сте сънували пенис, това може да няма много общо с незадоволена потребност от секс."
Към коментара "ако нещо ни дразни в партньора ни да опитаме да се държим като него" - ако партньора спира да проявява внимание, да намира време и т.н, без да дава обяснение и да отлага, и ако ние започнем да се държим като него (за да изявим онази част от нас, която е гладна) се получава така, че двамата се отдалечават, като нито единия нито другия си правят труда да се намерят, значи ли това, че огледалното поведение в случая помага? Защото ако някоя черта ни дразни в друг значи я имаме в себе си и как приемането на другия такъв какъвто е, а не какъвто ние сме си го измислили и очаквали да е ни помага да останем заедно? Доста дълго се получи:) Благодаря
Каквото цениш в другия, ти го имаш