Ζήτω η Ελλάς = Μακεδονία. Οι Μακεδόνες ειμασταν είμαστε και θα είμαστε Έλληνες. 👑💒👑💒👑💒
@mkanemkmkanemk3410
2 жыл бұрын
Pa ova e cisto Makedonski
@duskojowcewski643
Жыл бұрын
Ќе ти ја ебам мајката во пичката... МАКЕДОНИЈА НА МАКЕДОНЦИТЕ!!!
@g.tsvetkova
6 ай бұрын
@user-ro3ek5mx7h Може би античните македонци да са били елини. В античността не са се наричали гърци. Но това са българи-гръкомани или погърчени българи след анексирането на беломорието от Гърция. И фолклора е български от Беломорието. Област Македония е българска. Ето ти факти! Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1869. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка - Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция - Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.
@g.tsvetkova
6 ай бұрын
@@mkanemkmkanemk3410 Чисто Българско!!! Преди Тито да дойде на власт в Югославия, ако попитате който и да е жител на този регион каква е неговата самоличност, той ще отговори: Аз съм югославянин. И ние от България казвахме на всичко Югославия и на всички Югославяни. Правеше се през годините така наречени събори /свиждания/ на граничните пунктове между България и Югославия , за да се срещнат и видят роднините от двете страни на границата. Всички се представяха като югославски граждани. Никой дори не беше чувал името Македония и Македонски. Тито беше този, поради екзистенциални причини и поради националистическа експанзия към Средиземноморието, който даде на тази част от страната му името „ Македония“, започвайки от училищата представата, че са неразделна част от античното Кралство Македония. И не само това, но той накара историците от своето време да започнат пропагандата, че гръцка Македония принадлежи към северната част. Може би някои биха предложили славянска идентичност. Предполагам, че славянските миграции на Балканите са започнали в средата на 6 век и първите десетилетия на 7 век през ранното средновековие. Александър Велики е живял от 356 г. пр. н. е. и е починал до 323 г. пр. н. е. Така че дори да приемем, че античните македонците не са говорили гръцки, те със сигурност не са говорили и славянски. Така че няма малко славянска идентичност нито в гръцката македония, нито обратното. И това е така, защото Северна Македония е просто човешка ПОЛИТИЧЕСКА конструкция, не е етническа приемственост, както твърдят северномакедонците.
@g.tsvetkova
6 ай бұрын
@user-ro3ek5mx7h До 1945 год няма никаква македони. Област Македония е българска!!! Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров Турски източник, обнародван през 1882 г. в Киев неселението по етноси в област Македония. българи турци гърци други общо 1 251 385 463 387 57 230 64 380 1 836 382 Данни от официалната турска статистика за облика на Македония по национален признак, потвърдени от изследванията на големия познавач на Македония Васил Кънчов. Според тези данни към 1900 г. в Македония, взета в географските й граници е имало: българи--1 181 336; турци- 499 204; гърци--228 702; албанци- 128 711; власи-цинцари--80 767; -евреи- 67 840;цигани--54 557; разни-17 107 (между които 700 души сърби) ВСИЧКО:-2 258 224 души. По сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. българите в Македония -са близо 68%. По френската статистика от 1904 г. - близо 53%; По германската статистика от 1906 г.- над 60% ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македовия - близо 56% В турската статистика се дават данни и за български училища, български учители, за български църкви. Основни и прогимназиални училища в Македония през 1900 г.-1 132 с 63 774 ученика и 1 776 учители. Средните български учебни заведения са били 9 с 1 700 ученици и 108 учители. Български църкви и параклиси - 1 294 с 1 132 български свещенници. Официалната турската статистика показва, че и по време на балканските войни /1912-1913 г./българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание. В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ГРАНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Census stats (Macedonia) - multiple sources: 1.Prof. G. Wiegland - Die Nationalen Bestrebungen der Balkansvölker. Leipzig 1898, Germany Total-2,275,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-220,000 ; Turks-695,000 ; Albanian- 2. Official Turkish Statistic Ethnicity of Macedonia Philippopoli 1881, Turkey Total-754,353 ; Bulgarian-500,554 ; Greek-22,892 ; Turks-185,535 Albanian--- 3. Vassil Kantcheff - Macedonia Ethnicity and Statistic - 1900, Bulgaria Total-2,268,224 ; Bulgarian-1,181,936 ; Greek-228,702 ; Turks-499,204 ; Albanian-128,711 4. Journal "Le Temps" Paris 1905, France Total-2,782,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-270,000 ; Turks-410,000 ; Albanian-600,000 5. Robert Pelletier - La verite sur la Bulgarie. Paris 1913, France Total-1,437,000 ; Bulgarian-1,172,000 ; Greek-190,000 ; Turks---- ; Albanian-3,036 6. Leon Dominian - The frontiers of Language and Nationality in Europe. Published for the American Geographical Society of New York 1917, USA Total-1,438,084 ; Bulgarian-1,172,136 ; Greek-190,047 ; Turks---- ; Albanian-12,006 7. Richard von Mach - Der Machtbereich des bulgarischen Exarchats in der Türkei. Leipzig - Neuchatel, 1906, Germany Total-1,334,827 ; Bulgarian-1,166,070 ; Greek-95,005 ; Turks---- ; Albanian-6,036 8. Dr. Cleanthes Nicolaides - Macedonien - Berlin 1899, Greece Total-1,820,500 ; Bulgarian-454,700 ; Greek-656,300 ; Turks-576,600 ; Albanian---- 9. Prinz Tcherkasky 1877, Russia Total-1,771,220 ; Bulgarian-872,700 ; Greek-124,250 ; Turks-516,220 ; Albanian---- 10. St. Verkovitch 1889, Serbia Total-1,949,043 ; Bulgarian-1,317,131 ; Greek-222,740 ; Turks-240,264 ; Albanian-78,790 В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ Статистически данни от 1911 г В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония: • Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани • Турци: 500 000 (мюсюлмани) • Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани • Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни • Власи: 90 000 православни и 3000 мюсюлмани • Евреи: 75 000 • Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани • Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония
@user-bi9hw4yz8b Жыл бұрын
Φιλακια
@jelicalack31065 жыл бұрын
Suleiman Aga... Suleimanovo.. bravo
@IWillSexU
2 жыл бұрын
Νο, it's Marena. suleiman aga is different song
@IWillSexU2 жыл бұрын
Η μουσικη ειναι Μαρενα
@prodrommoskafetzis639
Ай бұрын
Πόσο δίκιο έχεις . Τον ίδιο χορό θα τον βγάλουν σε μουσική μολάεβκυ , μάρενας ενώ τα βήματα είναι του χορού Στανκενας
@MacedonianGrace3 жыл бұрын
MACEDONIA TRIJUMFALNA cradle of culture history and Democracy . Pirin Belomorje Vardar Obedineti
Пікірлер: 25
Υπέροχοι !! Συγχαρητήρια στην ομάδα !!
Συγχαρητήρια στο σύλλογο. Μπράβο τους.
Εξαιρετικοι !!!!!!!!
Μπράβο!!!!
Ζήτω η Ελλάς = Μακεδονία. Οι Μακεδόνες ειμασταν είμαστε και θα είμαστε Έλληνες. 👑💒👑💒👑💒
@mkanemkmkanemk3410
2 жыл бұрын
Pa ova e cisto Makedonski
@duskojowcewski643
Жыл бұрын
Ќе ти ја ебам мајката во пичката... МАКЕДОНИЈА НА МАКЕДОНЦИТЕ!!!
@g.tsvetkova
6 ай бұрын
@user-ro3ek5mx7h Може би античните македонци да са били елини. В античността не са се наричали гърци. Но това са българи-гръкомани или погърчени българи след анексирането на беломорието от Гърция. И фолклора е български от Беломорието. Област Македония е българска. Ето ти факти! Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1869. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка - Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция - Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.
@g.tsvetkova
6 ай бұрын
@@mkanemkmkanemk3410 Чисто Българско!!! Преди Тито да дойде на власт в Югославия, ако попитате който и да е жител на този регион каква е неговата самоличност, той ще отговори: Аз съм югославянин. И ние от България казвахме на всичко Югославия и на всички Югославяни. Правеше се през годините така наречени събори /свиждания/ на граничните пунктове между България и Югославия , за да се срещнат и видят роднините от двете страни на границата. Всички се представяха като югославски граждани. Никой дори не беше чувал името Македония и Македонски. Тито беше този, поради екзистенциални причини и поради националистическа експанзия към Средиземноморието, който даде на тази част от страната му името „ Македония“, започвайки от училищата представата, че са неразделна част от античното Кралство Македония. И не само това, но той накара историците от своето време да започнат пропагандата, че гръцка Македония принадлежи към северната част. Може би някои биха предложили славянска идентичност. Предполагам, че славянските миграции на Балканите са започнали в средата на 6 век и първите десетилетия на 7 век през ранното средновековие. Александър Велики е живял от 356 г. пр. н. е. и е починал до 323 г. пр. н. е. Така че дори да приемем, че античните македонците не са говорили гръцки, те със сигурност не са говорили и славянски. Така че няма малко славянска идентичност нито в гръцката македония, нито обратното. И това е така, защото Северна Македония е просто човешка ПОЛИТИЧЕСКА конструкция, не е етническа приемственост, както твърдят северномакедонците.
@g.tsvetkova
6 ай бұрын
@user-ro3ek5mx7h До 1945 год няма никаква македони. Област Македония е българска!!! Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров Турски източник, обнародван през 1882 г. в Киев неселението по етноси в област Македония. българи турци гърци други общо 1 251 385 463 387 57 230 64 380 1 836 382 Данни от официалната турска статистика за облика на Македония по национален признак, потвърдени от изследванията на големия познавач на Македония Васил Кънчов. Според тези данни към 1900 г. в Македония, взета в географските й граници е имало: българи--1 181 336; турци- 499 204; гърци--228 702; албанци- 128 711; власи-цинцари--80 767; -евреи- 67 840;цигани--54 557; разни-17 107 (между които 700 души сърби) ВСИЧКО:-2 258 224 души. По сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. българите в Македония -са близо 68%. По френската статистика от 1904 г. - близо 53%; По германската статистика от 1906 г.- над 60% ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македовия - близо 56% В турската статистика се дават данни и за български училища, български учители, за български църкви. Основни и прогимназиални училища в Македония през 1900 г.-1 132 с 63 774 ученика и 1 776 учители. Средните български учебни заведения са били 9 с 1 700 ученици и 108 учители. Български църкви и параклиси - 1 294 с 1 132 български свещенници. Официалната турската статистика показва, че и по време на балканските войни /1912-1913 г./българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание. В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ГРАНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Census stats (Macedonia) - multiple sources: 1.Prof. G. Wiegland - Die Nationalen Bestrebungen der Balkansvölker. Leipzig 1898, Germany Total-2,275,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-220,000 ; Turks-695,000 ; Albanian- 2. Official Turkish Statistic Ethnicity of Macedonia Philippopoli 1881, Turkey Total-754,353 ; Bulgarian-500,554 ; Greek-22,892 ; Turks-185,535 Albanian--- 3. Vassil Kantcheff - Macedonia Ethnicity and Statistic - 1900, Bulgaria Total-2,268,224 ; Bulgarian-1,181,936 ; Greek-228,702 ; Turks-499,204 ; Albanian-128,711 4. Journal "Le Temps" Paris 1905, France Total-2,782,000 ; Bulgarian-1,200,000 ; Greek-270,000 ; Turks-410,000 ; Albanian-600,000 5. Robert Pelletier - La verite sur la Bulgarie. Paris 1913, France Total-1,437,000 ; Bulgarian-1,172,000 ; Greek-190,000 ; Turks---- ; Albanian-3,036 6. Leon Dominian - The frontiers of Language and Nationality in Europe. Published for the American Geographical Society of New York 1917, USA Total-1,438,084 ; Bulgarian-1,172,136 ; Greek-190,047 ; Turks---- ; Albanian-12,006 7. Richard von Mach - Der Machtbereich des bulgarischen Exarchats in der Türkei. Leipzig - Neuchatel, 1906, Germany Total-1,334,827 ; Bulgarian-1,166,070 ; Greek-95,005 ; Turks---- ; Albanian-6,036 8. Dr. Cleanthes Nicolaides - Macedonien - Berlin 1899, Greece Total-1,820,500 ; Bulgarian-454,700 ; Greek-656,300 ; Turks-576,600 ; Albanian---- 9. Prinz Tcherkasky 1877, Russia Total-1,771,220 ; Bulgarian-872,700 ; Greek-124,250 ; Turks-516,220 ; Albanian---- 10. St. Verkovitch 1889, Serbia Total-1,949,043 ; Bulgarian-1,317,131 ; Greek-222,740 ; Turks-240,264 ; Albanian-78,790 В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ Статистически данни от 1911 г В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония: • Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани • Турци: 500 000 (мюсюлмани) • Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани • Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни • Власи: 90 000 православни и 3000 мюсюлмани • Евреи: 75 000 • Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани • Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония
Φιλακια
Suleiman Aga... Suleimanovo.. bravo
@IWillSexU
2 жыл бұрын
Νο, it's Marena. suleiman aga is different song
Η μουσικη ειναι Μαρενα
@prodrommoskafetzis639
Ай бұрын
Πόσο δίκιο έχεις . Τον ίδιο χορό θα τον βγάλουν σε μουσική μολάεβκυ , μάρενας ενώ τα βήματα είναι του χορού Στανκενας
MACEDONIA TRIJUMFALNA cradle of culture history and Democracy . Pirin Belomorje Vardar Obedineti
ΕΊΝΑΙ Η ΚΑΛΎΤΕΡΗ ΔΕΝ ΠΕΖΩΝΤΕ ΜΕ ΤΊΠΟΤΑ
@prodrommoskafetzis639
Ай бұрын
Θα διαφωνήσω αλλά τέλος πάντων
Nogo oubavo
@duskojowcewski643
Жыл бұрын
Samo napred Makedonci 👍👍
Ueii3